|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
15/Ø. ХОДИЛО МОМЧЕ, СВИРИЛО
Заплакала е гората
Ходило момче, свирило
по Бело море, по Черно,
по тизи бели Дунаве.
Като свирило, думало:
- Дружина вярна, сговорна,
таз е девета година,
ка сме са ние събрале,
още са не сме питале,
кой от коя е нахия;
азе ви не съм питало,
има ли някой от Враца,
от Врачанската нахия,
че ще армаган да прата:
ще прата Йени чумберче,
па мами остро ноженце -
куги са за мен усети,
да мушне, да са прободе;
тату ще прата армаган
танко сиджимче конопче -
куги са за мен усети,
да метне, да са обеси.
Тетевенско (СбНУ 31, с. 178).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето
издание. София, 1947.
|