12/Ø. ХАРАМИЯ КУКЯ НЯМА

Заплакала е гората

Харамиа кукя немат -
кукя му е планината.
Харамиа татко немат -
татко му е тънка пушка.
Харамиа майка немат -
майка му е остра сабя.
Харамия братя немат -
братя му се чифт пишчоли.
Харамия е колнато,
е колнато от майка си,
ушче дете малечкаво,
кога било во лелейка.
Люто било и проклето,
та го майка проколнала:
- Хай ти, дете малечкаво,
да си растиш, да порастиш,
а ти кукя да н' отвориш -
твоите куки планиньето,
пиле мекян да напраит,
а ти место да не найдиш!
Како майка го колнала,
така клетва го фатила:
шетат юнак во гората,
во гората, планината,
сите гори изшетало,
зафатило орманите.
Ми излегол от гората,
ми наторил рудината,
тука место не бендиса.
Легна юнак да преспиет,
лош сон юнак ми видело -
шчо ми дойде люта змия,
сакат юнак да г' укъсат!
Се уплашил сирак-юнак,
се уплашил, се разбудил.
Тогай юнак си говорит:
- Планинице, мори таткойно!
и овде късмет не ми било!
Сегде юнак ми изшетал,
нигде место не зафатил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето издание. София, 1947.