|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
108/96. БАН БАЙРАКТАР
Заплакала е гората
Що е поле чадър побелело,
свите бели, един чадър зелен,
под него е Бана баряктара:
Бана свири - сва войска играе,
Бана пее - сва ордиа слуша.
Посвиде се на црн арапина -
върли пушка низ густа ордия,
та упари Бану баряктару,
на зло га е место ударило,
на зло место меджи црни очи.
Проговори Бана баряктара:
- Тако м` Бога, дванаесе слуги!
Доведете коня от ливада,
та бркнете у свилни дисаги,
извадете од бел мак мараму,
та прибриште мои црни крви,
да ги пратим моя стара майкя:
ако нече мене да си види,
да си види мои црни крви.
Сливница, Софийско (Качановски, № 203).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.08.2005
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Заплакала е гората (Народни хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин.
Първо издание. София, 1939
Заплакала е гората. (Хайдушки песни). Събрал и съставил Димитър Осинин. Трето
издание. София, 1947.
|