У НЕДИНИ СЛЪНЦЕ ГРЕЕ

Народни празднични песни

У Недини слънце грее,
върбо ле, върбо, върбице!
То не било ясно слънце,
на ми била сама Неда -
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Събрале се малки моми
да играят по тревица,
да си берат жълто цвете,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе, малки моми,
поиграйте се на слънчице,
дорде не е прегорело,
дорде не е подухнала,
върла зима в чужда къща. -
Израсла е тънка върба
в Недините равни двори;
тя не била тънка върба,
на е била сама Неда,
с бели ръце засукани,
с жълто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Събрале се ергенете,
да си кършат тънки върби,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе, триста души,
се ергене, се юнаци,
хем кършете, хем ломете,
а по-много меришете,
дорде върба мъзга пуща,
дорде листе зеленеят,
дорде Неда хубост има.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2005
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. София: Факел, 1937.