|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТОЯН И ОВЕН КАРАДЖА
Народни празднични песни
Стоян си стадо размамя
по върх по Стара планина
и Овчо поле големо.
Ситна си роса прироси,
върла го дремка пребила,
та легна Стоян, та заспа,
стред Овчо поле големо,
под столовато ореше.
Кога се сепна, събуди,
разгледа Стоян на горе,
на горе, та па на доле,
та па се качи, възкачи
на столовато ореше,
сиво си стадо согледа
у Кара-Влашка широка.
Власи му стадо делеха,
на девет дела тураха.
Останал овен Караджа,
Караджа овен, Аладжа.
Стоян се викна провикна:
- Овен Караджа Аладжа!
Накърст ми стадо кръстосвай,
та го при мене доведи,
рогове кю ти посребра,
да лащат като слънцето,
дзванецо кю ти позлата,
да пее като девойка.
Ка дочу овен Стояна,
Караджа овен, Аладжа,
накърст му стадо кръстоса,
та го при него докара.
Софийско; лазарска - на овчар (СбНУ 1, 21).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2005
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. София: Факел,
1937.
|