САМОВИЛА ГРАДИ КАЛЕ

Народни празднични песни

Заградила самовила,
заградила вито кале,
ни на небе, ни на земя -
заградила го в темен облак.
Що бе побив побивала -
се юнаци погодени,
що бе преплит преплитала-
се девойки белолики;
що бе пряло прелагала -
се невести чернооки;
що бе покрив покривала -
се дечица пеленчета;
на портите диреците -
се кметове белобради;
що бе подбив подбивала -
се кметици белоноги.
Не стигнаха самодиви
седумдесе дребни деца
да покрие вито кале.
Хабер прати самодива,
хабер прати во Прасково,
на прасковски чорбаджии:
- Да ми дадат прасковчене
край Дунава гъсти села,
да обера дребни деца,
да покрия вито кале. -
Собрали са прасковчене,
собрали са, сдумале са:
- Не даваме самодиви
край Дунава гъсти села,
да обера дребни деца! -
Давале й планиньето
да излезе со вихрушка,
да обере вити ехли,
вити ехли и борове,
да покрие вито кале.
Ядоса са самодива,
па излезе на планина:
три дни валя, три дни духа,
искубала вити ехли,
вити ехли и борове,
та покрила вито кале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2005
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. София: Факел, 1937.