РУСА СТАНА И САМОВИЛА

Народни празднични песни

Станала руса Стана,
утрина на Великден,
промена, се наружи,
ми одит рано в църкова.
Стана майка покарала:
- Ай ти Стано, мила керко!
Не одай ми рано в църква,
в църкова имат много гяци,
в тебе ке се упулеет,
църкви ке се убореетъ. -
Се насърди руса Стана,
та си зеде бела парта,
си отиде во градина,
та си седна под трендафил.
Колку парта ми отвила,
и и дойде самовила,
самовила самогорска,
и се фърли на рамена:
- Стани, Стано, да ме дарвиш
за твоето бело лице! -
Руса Стана говореше:
- Айти тебе самовило,
айде майка ти да те дарвит
от моето бело платно! -
- А егиди, руса Стано!
Да беф брала бело платно,
би я гора заградила
за юнаци, за девойки;
туку стани да ме дарвиш
за твоите църни очи! -
- Айде, айде самовило! -
Айде майка да те дарвит
от моето бело руво! -
- А егиди, руса Стано!
Да беф брала бело руво,
ке беф дъбе изоблекла;
туку стани да ме дарвиш
за твоето бело гърло! -
Стана лепо говореше:
- Айде майка да те дарвит
за моиот кован гердан! -
- А егиди, руса Стано!
Да беф брала кован гердан
съта гора ке я обкоаф
се со злато и со сребро
за убаи девойки,
за свършени юнаци. -
Се разлюти самовила,
и отвърти църни очи,
църни очи от глобои,
бели ръце от рамена,
бързи нодзе от колена.
- Ето тебе, руса Стано!
Как се везит на Великден,
на Великден на добър ден! -

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2005
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. София: Факел, 1937.