|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОМИН ЗАКОН
Народни празднични песни
Зора се е зазорила -
не е зора невидена,
не е зора - лудо младо,
лудо младо с бърза коня.
Кон му диха - зора чини,
пръстен носи кайно месец,
оружя* му дребни звезди,
та ми иде да се глави,
да се глави, да се жени.
По нег' иде неговата,
неговата стара сестра,
виком вичи, тиком тичи:
- Я стой, постой, мой мил брате,
като идеш да се главиш,
да се главиш, да се жениш,
та знаеш ли момин закон?
- Едно зная, друг не зная,
ако знаеш, научи ме,
научи ме, приучи ме!
А сестра му одроманя:
- Кога идеш момин дворя,
върло кърши бърза коня,
долу носи черен калпак,
над очите, наде веждето.
Там щат изля три девойки,
три девойки еднолики:
коя тебе кон прифане -
тя е тебе братовчедка,
коя тебе чаша даде -
тя е тебе кръщелница,
коя тебе китка цвете,
китка цвете с пръстен даде -
тя е тебе първо любе.
Хасковско; коледна - на момче, което ще се годява (Илиев, 50);
* оружя - недоразбрано от "обружа", т.е. обкръжение.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2005
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. Под редакцията на
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. София: Факел,
1937.
|