КОЛЕДАРСКА БЛАГОСЛОВИЯ

Народни празднични песни

Що сме пътя пътували,
друми друмували,
тъмни нощи бързували,
черни ботуши укаляли,
бели димии упръскали,
сминови китки поломили,
върбови криваци потрошили,
додето изпаднем на този наш стар станиник,
на равни му двори!
Дружината: "Амин!" -
На златни му порти похлопахме,
на равни му двори потропахме.
Ний го сякахме че е некой сърдит, гневит човек,
той не бил сърдит, гневит човек,
най бил добър, като добър Господ:
скочи, подскочи,
па запръти злати скути,
запретна бели ръкави,
че бръкна в куюн джобове,
че извади злат нахтар,
отвори чемшир порти,
та ни дари добра дара:
вит привит кравай,
на кравая сребро, злато,
кръст дукато.
Кому сребро - сребро му се лело,
кому злато - злато му се лело.
На нашия стар станиник
и сребро се лело и злато,
та му през праг прелело,
та му двори залело,
та му коли посребрило.
Дружината: "Амин!" -
Той нас дари сребро, злато, кръст дукато,
Господ него дари доброчести му синове,
доброчедти му дъщерки:
синове принасят,
дъщерки отнасят.
Трувнати му воловци,
ягнати му овчици,
пръчороги козички,
ройни му пчелички!
Дружината: "Амин!" -
Ние дордето излезем от негови равни двори
той се чул прочул чутен болярин.
Дошли му са от три селца
три бъклички калеснички:
едната да венчава,
втората да прощава,
трекята да кръщава.
Той се отнесе поднесе
като риба в дълбине,
като сокол в пущине,
като гора с листом,
като вода с бистром,
като свети Иван с ледове,
Божа майка с медове,
като свети Георги с зелени нивя и шари агнета,
като добър юнак с добра коня,
като годеница мома
през бащини си равни двори
с шарени поли,
като пъстър павун с пъстри перца,
през зелена морава,
като синя кукувица с ясни гласове
през честа гора.
Дружината: "Амин!" -
Тоз кравай, сет пресет,
вит превит,
на малка нива кръсчец,
на голема купчец,
на купчеца вейчица,
на вейчица люлчица,
в люлчица момченце,
като златно пръстенче;
на глава му гугличка,
на рамце му тояжка,
на кръстче му кавалче,
в ръчичка манарка.
Неговата майка и неговия баща,
караха го да си ходи по пътища,
по друмища,
да си вие вити стръги,
да си дои сиво стадо,
да си блажи пътници и друмници.
Гидишко момче, малчешко момче:
то не слуша баща си и майка си,
най отишло по иленки, по беленки,
под дебели сенки.
дето моми платна белят,
годеници тънки дари,
а вдовици пъстри поли.
С дълъг кривак се подпре,
с меден кавал засвири,
с уста ги задума.
Криво хоро поиграха,
дари пригориха,
поли присушиха,
метна вода налеха.
Техните майки, техните бащи -
сърдеха им се,
гневеха им се:
-Гидицки дъщи!
Що сториха, що направихте до туй време,
пладне стана,
дари пригорихте,
поли пресушихте,
метна вода налехте! -
Коя майка и съща - нищо не рече,
коя майка й мащеха, баща й пастрок,
напнала я майка и
с кобилицата из улицата,
та се спрепнала от вътрешния праг,
та си ударила джуната,
та станала ни дебела, ни тънка -
като загарски тъпан;
от лед мед да ближе,
от паралия пара да зима,
на кум през плет ръка да целува.
И я клетви кълнеше:
-Мари дъще, клета дъще,
що не си прела, прела и тъкала,
колешките пости
през дългите нощи,
ден по вретенце,
вечер половинка?
Доде Лазар, ти земеш чузда риза
и чузд чукман,
па се виваш превиваш,
като орел в небеса,
като ластовичка в гнездо.
Доде Великден, хората си ги вземат,
ти са виваш превиваш,
като пате в решето,
като коте в кълнища,
като пукал през дупка.
Тоз кравай,
сет пресет,
пред Бога й пекън,
трит претрит,
под скута й скрит.
Колкото на този кравай зрънцата,
вети превети,
сети пресети,
трити претрити,
толкоз чест и берекет в тази къща!
Дружината: "Амин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2005
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни празднични песни. Избрал и наредил Димитър Осинин. София: Факел, 1937.