95. СМЪРТ ОТ ГАЛАТНА ВОДА

Народни балади

Драганка ходи из лозе,
из лозе, из бело грозде,
Драганка люто ожъдня.
Сред лозе бистър кладенец -
Драганка вода ще пие.
Край лозе седи овчарче,
с медна си свирка свиреше.
Свирка му тихом говори:
„Не пий, Драганке, таз вода -
таз вода е галатска,
галатска още мъртвешка.
Снощи галати минаха,
мъртво галатче носеха,
в тази го вода къпаха,
люти му рани миеха,
ледени кърпи перяха"
Драганка овчарче не слуша,
посегна вода да пие.
Сръбна Драганка, не глътна,
люто я глава заболя,
грозна я треска отресе.
Драганка жално викаше:
- Клета му душа, проклета,
който овчарче не слуша!
Дорде Драганка издума
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.