92. МОМА В ТЪМНИЦА

Народни балади

Де се е чуло, видяло,
мома в тъмница да лежи,
като ми Йова, Йово ле!
Лежала девет години,
комшии я забравили
майка й не я забравя,
не я забравя, оттъжва.
Ранила рано в неделя,
донесла вода неделска,
че си очите омила,
запали свеща восъчна
и се на Бога помоли:
- Боже ле, мили Господи,
стори ме, Боже, направи
една ми гада-гадинка:
я птичка, я ластовичка,
барим ми сива гълъбка,
да хвръкна, Боже, да кацна
на Йованините тъмници,
да видя Йова, що прави,
жива ли й, Боже, здрава ли й.
Де седнал Господ, та слушал,
де седел ангел, та писал.
Стори я Господ, направи
една ми сива гълъбка -
поела дълги пътища,
тъмничарските друмища.
Кат на тъмница стигнала,
кацнала и заплакала,
че плаче още и гуца.
Дето й сълза капнала,
мрамор се камък топеше.
Йова се отвътре чудеше.
- Боже ле, мили Господи,
станало й девет години,
как във тъмница аз лежа,
аз лежа, Боже, аз боля,
не ми тъмница прокапа -
на десетата година
що ми тъмница прокапа?
Йова тъмничар думаше:
- Турчино, тъмничарино!
Я ми тъмница отвори,
малко навън да изляза,
да видя, кое е време -
деня ли й, Боже, нощя ли й,
зиме ли й, лято ли й,
или е хубава пролеть…
Станало й девет години,
не ми тъмница прокапа,
на десетата година
що ми тъмница прокапа?
Йовина стара майчица
тя си на врата похлопа
и си на Йова думаше:
- Йово ле, казъм Йово ле,
тук ли си, Йово, тук ли си?
Йова мами си думаше:
- Мале ма, стара мале ма,
тука съм, мале, тука съм,
тука съм, ама защо съм…
В коса ми гнездо извили,
дор две зъмчета извили.
Първо ми меса късаше,
второ ми кръвьта пиеше.
Идат ми, мамо, идат ми,
сутрина, вечер дохождат
дор две ми бели кадъни,
думат ми, мамо, казват ми:
„Йово ле, бяла българко,
предай си, Йово, предай се,
турчину тъмничарину,
да те от тъмница изкара!"
Йовина стара майчица,
тя си на Йова думаше:
- Йово ле, казъм, Йово ле,
предай се, Йово, предай се
турчину тъмничарину -
да те от тъмница изкара!
Йова мами си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
и ти ли си ми душманка?!
Девет съм годин лежала,
още девет ще лежа,
пак се не, мамо, предавам
турчину тъмничарину…
Деня ми й мъчно, не твърде,
нощя ми й твърде усилно,
кога ми дойде на ума,
че моми кладат седенки,
викнуват, та запеюват,
и момци свирят с кавали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.