90. СЕСТРА КУКУВИЦА

Народни балади

Що белей, що лелей
на връх бела Беласица?
Дали ми сет соспи снеги,
ели сет бели лебеде?
Не сет бели соспи снеги,
не сет бели лебеде:
ток’ е бил еден бел чадър,
под чадъро млади Стоян,
млади Стоян болен лежи,
на сестра му говореше:
- Мари сестро, бела Яно!
Пойди, Яно, ми донеси
от бел Дунав студна вода!
Яна брату говореше:
- Варай, брате, млади Стоян,
язе пътя не си знаям
да си пойдам на бел Дунав -
и да пойдам и да дойдам.
Стоян веле й говоре:
- Море сестро, жална Яно!
Пресечи си мало пръсте
да протечат църни кръви;
ка ке вървиш низ гората,
бележувай дърво, камен;
ка ке поиш на бел Дунав,
да налеиш студна вода
и пак назад да се върниш,
по бележки път ке найдеш.
Яна брата послушала,
пресекла е мало пръсте,
кинисала низ гората,
дърво, камен бележила,
на бел Дунав отидела,
студна вода налеяла
и пак назад се върнала.
Нели Яно, жална Яно!
Нел зароси ситна роса,
та си изми бележките,
бележките, църни кърви,
що бележи дърво, камен!
Нели Яна, жална Яна,
нели пътя си забърка,
та заскита низ гората
три дни ходи, три дни шета,
никак дира не си найде
да си пойде при брата си,
при брата си - болен Стоян.
Тогай Яна, жална Яна
жално Бога помолила:
- Варай, Боже, мили Боже!
Чин’ ме, Боже, малко пиле,
синьо пиле кукаица,
да си летам по буките,
да си бъркам моя брата,
моя брата - болен Стоян!
И Господ ми я послуша,
та я чини синьо пиле
синьо пиле кукаица,
що си кукат и денеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.