89. НЕВЕСТА КОШУТА

Народни балади

Милен Миленки думаше:
- Либе Миленке, Миленке!
Я как ми казват хората:
дене си млада невяста,
ноще си горска кошута,
бели ти поли се роса,
ситни ти зъби се трева.
А Миленка му думаше:
- Либе Миленко, Миленко!
Не слушай, либе, хората,
хората ни са душмани,
пред тебе думат за мене,
а пред мене за тебе,
че си се либе сговаряме.
Н’ истина, либе, н’ истина,
бели ми поли се роса,
ситни ми зъби се трева,
ами си заран подраня
в нова градинка ювляза,
цветето да си обида,
поли ми станат се роса;
перце си лучец откъсна,
па си със зъби прегриза,
зъби ми станат се трева.
А Милен си й думаше:
- Либе Миленке, Миленке!
Днес петък, заран събота,
замеси бяло кисело,
опечи бели кравае,
че щем да идем, да идем
у мила майка на госте,
след девет годин отврътки.
И Милена го послуша.
Та рано рани в събота,
замеси бяло кисело,
опече бели кравае.
Па си тръгнали да идат
у мила майка на госте
след девет годин отврътки.
Връвеле, що са връвеле,
минали поле широко,
настале гора зелена,
седнале да си починат.
Милен Миленки думаше:
- Либе Миленке, Миленке!
Сега щеш, либе, да кажеш
дали си млада невяста
или си горска кошута;
ако ли, либе, не кажеш,
тука ще да те обеса.
А Миленка му думаше:
- Либе Милене, Милене!
Нали ма питаш да кажа,
да кажа та да не лажа:
н’ истина, либе, н’ истина,
дене съм млада невяста,
ноще съм горска кошута;
ще идем у мила майка,
тя ще ма, либе, излекува -
там има жени билерки,
та знаят билки всякакви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.