88. БИЛКИ ОМРАЗНИ ПРЕВРЪЩАТ ЧОВЕКА В ЗМЕЙ

Народни балади

Стояновата майчица,
Петкани върла душманка,
къде ходила, питала
да найде биле омразно,
омразно, та па отделно,
да си омрази Петкана,
омрази, та па отдели
от свойго сина Стояна.
Среща й идат циганки,
циганки, черни катунки.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки!
Вие ходите навсъду,
знаете всичко по света -
знайте ли билки омразни,
омразни, та па отделни -
да си отделя Петкана
от мойго сина Стояна?
А циганки й думаха:
- Ти, Стоянова майчице,
снахи си върла душманко!
Имаме биле омразно,
ала го скъпо даваме:
за една шепа жълтици,
за един китен рованик
и една риза ленена.
Дала им шепа жълтици,
дала им китен рованик,
дала им риза ленена -
Стояновата венчилка.
Дали й биле омразно,
дават й и заръчват й:
- Вземи да вариш билето
във петък спроти събота,
във къща запустеница,
във гърне необжежено
и с вода неначетена,
и гола и гологлава,
та па да полейш Петкана.
Па си е взела билето,
па си го дома занела.
Среща им иде Петкана
с бели менци от вода.
Нали е чедо разумно,
тя се на пътя запряла,
път на циганки не мина.
Като видяха циганки,
че се Петкана запряла,
между себе си думаха:
"Петкана й чедо разумно,
я хайде да й прикажем,
че свекърва й е душманка."
Докле циганки да кажат,
а Петкана им думаше,
че е познала ризата,
Стояновата венчилка.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, сестри да ми сте,
щото искате да ви дам,
саде ми право кажете:
отде си взехте таз риза
и тоя китен рованик?
А циганки й думаха:
- Даде я твойта свекърва,
та си взе биле омразно,
да те омрази, отдели
от първо либе Стояна.
Но в петък спроти събота,
ти ако лягаш отдясно,
ти да си лягаш отляво:
дето ще теб да полее -
тя да полее Стояна.
Та ги Петкана послуша,
в петък спроти събота
тя на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне!
Окак се, либе, с теб взехме,
ази си лягам отляво,
а ти си лягаш отдясно,
сега да легна отдясно,
че ме страната заболя.
Стоян Петкана послуша,
та е легнала отдясно.
Кога е било в полунощ,
Стояну майка отишла
да си полее Петкана,
а тя поляла Стояна.
Като е било заранта,
Стоян бе младо питропче,
в черкова не е отишел.
Като черкова пущаше,
хората дома вървяха
и за Стояна думаха:
- Що стори Стоян, не дойде,
като е младо питропче?
Петкана крави доеше,
та е зачула тез думи,
па при Стояна отиде,
Стояна да си събуди -
до половината млад Стоян,
от половината шарен змей!
Тя го е вънка изнела -
кокошки крякат от него,
кучета лаят от него,
хората бягат от него!
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано!
Хайде ме, либе, заведи
във бащини ми ливади,
във високите грамади,
да се хората не плашат;
па ката заран дохадяй,
па си ме, либе, споходяй,
по капак мляко донасяй.
Та го завела Петкана
във бащини му ливади,
във високите грамади -
там си Стояна остави.
Ката е заран ходила,
по капак мляко носила.
Малко се време премина,
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
либи ме мома змеица,
либи ме и ще ме вземе,
в неделя ми е сватбата.
Петкана сълзи ронеше
и у дома си отвадя.
Среща й идат циганки,
дето са дали билките
на Стояновата майчица.
Петкана им се молеше:
- Циганки, сестри да сте ми,
щото ви питам, кажете:
дето дадохте билките
на мойта пуста свекърва,
та е поляла Стояна
и Стоян стана шарен змей,
че съм го ази занела
във бащини му ливади,
във високите грамади;
ката го заран спохождах
по капак мляко занасях,
малко се време премина,
залибила го змеица,
в неделя му е сватбата.
Имате л, билки омразни,
омразни, та па отделни,
да си омразя Стояна
от тая пуста змеица -
дано да стане млад Стоян,
да си не вземе змеица!
А циганки й думаха:
- Имаме билки, Петкано,
от мъртва жена - косата,
от усойница - главата,
синята бяла тинтява
и жълтата комунига;
тих да ги вариш, Петкано,
и да полееш Стояна -
колко е хубав млад Стоян,
още по-хубав ще стане!
Та ги послуша Петкана -
щото искали, дала им.
Че е варила билките
и е Стояна поляла -
колкото хубав по-рано,
още по-хубав млад Стоян.
Па са с Петкана отишли,
че заклал крава ялова
и събрал всички роднини,
нейните и неговите,
та па е хванал майка си,
в рогозина я обвил
и със катран я намазал.
Запалил Стоян майка си,
три дни горяла, тлеяла,
гостите яли и пили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.