|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
87. МЪРТЪВ БРАТ ВОДИ СЕСТРА СИ НА ПОВРАТКИ
Народни балади
Имала й мама, имала й
до девет сина рождени
и една дъщеря Петранка.
Расте Петранка, порасте,
че стана мома голяма:
в неделя мома с момите,
в понеделник й дошли съгледници
от девет села в десето.
Всите я братя даваха,
даваха и не даваха,
брат й я Лазар най дава,
най дава и най придумва.
Мама й дума Лазарю:
- Лазаре, синко, Лазаре,
какво да правим, да сторим,
дали щем добре да сторим,
Петранка да си дадем?
Лазар мами си думаше:
- Добре щем, мамо, да сторим,
Питранка да си дадеме,
макар да е тъй далеч.
Ние сме братя задружни,
на гости ще й ходиме -
по веднъж да идем в година,
Петранки ще омръзнем.
И си Петранка оженили.
Като Петранка извели,
черна се чума секнала,
морила й чума, тръшкала й,
дор девет сина уморила
и осем снахи етърви
със осем малки дечица.
Сама й мама им останала.
Петранкината майчица
сутрин и вечер ходела
на гроба, на гробищата,
свещица да им палеше,
с тамян да ги пушеше.
Всичките гробове пушеше,
свещици им палеше -
Лазарю свещ не палеше,
нито със тамян пушеше,
само на гроба натякваше:
- Лазаре, синко, Лазаре,
гробът ти да се провали!
Ти ме, Лазаре, накара
Петранка да си дадеме
през девет села в десето!
Че се на Бога смилило,
Лазар из гроба излягъл:
ангел му конче подава,
той се на конче преметна.
Доде на седло да седне,
девет села прехвърли,
в Петранкино село отиде.
Сред село хоро играе,
Петранка хоро играе.
Как е брата си видела,
надве хорото предели
и при брата си отиде;
отдалеч му се поклони,
отблизо ръка целуна,
и на брата си думаше:
- Байно ле, батю, Лазаре,
що ти ръцете миришат
на пръст, на червенопръстница
на бъзе, на попарено?
Лазар Петранки думаше:
- Петранке, сестро, Петранке,
нови си къщи правихме,
затуй ми ръце миришат
на пръст, на червенопръстница.
Мене ме мама проводи
у дома да те заведа.
Петранка беше тръгнала
с брата си, брата Лазара.
Като праз гора вървеха,
птички през гора свиреха,
свиреха и говореха:
„Де се е чуло, видяло,
живо с умряло да ходи,
каквото Лазар и Петранка?"
Петранка дума Лазарю:
- Байно ле, байно Лазаре,
що свирят, байно, тез птички?
Лазар Петранки думаше:
- В тази гора, сестро, тъй свирят.
Лазар Петранки думаше:
- Петранке, сестро Петранке,
ний си у дома наближаваме.
Ти си у дома замини,
пък аз ща тука да остана,
кончето да си оставя,
да пасе трева зелена,
и аз у дома ще дода.
Не си кончето заведа
на трева зелена да пасе,
най си кончето подаде
на неговото ангелче.
И гробът му се отворил
и си пак в гроба той влягъл.
Петранка си у тях отиде
и си на порти хлопаше:
- Излез ми, мамо, отвори!
Мама й вика от къщи:
- Иди си, чумо, иди си!
Не стигна ли ти да мориш?
Петранка мами пак дума:
- То не е черната чума,
ами е твойта дъщеря,
твойта дъщеря Петранка.
Излез ми, мамо, отвори!
И мама й беше излягала,
и е Петранка видела.
Че са се живи хванали,
умрели са се пуснали.
Еленско (СбНУ 27, № 30).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София:
Факел, 1937.
|