85. СЪГРАЖДАНЕ НА ПАВЛОВ МОСТ

Народни балади

От царя ферман пристигна
вов това село големо,
да се съберат, наберат
до триста кардаш майсторе
и петстотин калфи учени -
Павла кюприя да градат
на тая вода Еркене.
Ако кюприя не изградат,
той ще ги царя погуби.
Събрали са се набрале
до триста кардаш майсторе
и петстотин калфи учени.
Мануил майстор, баш майстор!
Почнале ми са да градат
тая ми Павла кюприя,
на тая вода Еркене,
дене си кюприя градат,
ноще се кюприя събаря,
събаря, темел не фаща.
Возчудили са майсторе,
какво да сторат, направат,
кюприя да си зафанат,
парьт да ги не погуби.
Мануил майстор, баш майстор
а той си дума продума:
- Ей ви вазе, триста майсторе,
със петстотин калфи учени!
Днеска го казват събота,
а утре света неделя;
айде във село да идем,
във тия златни черкови,
в черкови да са помолим,
на Бога свещица да палнем.
Послушале го майсторе,
та си вов село йотишли,
кога е било зарьнта,
рано ранили в неделя,
йотишле в златни черкови
в черкови да се помолат,
Богу свещица да палнат
и на Бога да се помолат.
Кога черкови пуснале,
Мануил майстор думаше:
- Ей ви вазе, майстори!
Айде надире да се повърнем,
вов тия златни черкови,
пред Бога клетва да дадем,
кога при кюприя да идем,
коя майсторка най рани,
в понеделник заран да доде,
обед да ни донесе,
в темели да я вградиме,
давно са темел зафане,
кюприя да си заградиме.
Послушале го майсторе,
че са назаде върнале,
вов тия златни черкови
пред Бога клатва са дале.
Та па си дома йотишле,
на майсторки си йобадиле.
Мануил майстор, баш майстор,
той си дома не йотиде,
но на кюприя йотиде,
мермерен камък да мери.
Кога е било зараньта,
зараньта рано в понеделник,
сяка майсторка дома си,
а Мануилица майсторка
рано си рани, подрани,
топла йобеда сготвила,
мъжко си дете йокъпа,
дете си в една ръка юзела,
топла обяда в друга.
През махала минува
и на майсторки думаше:
- Айде, майсторки, да вървиме,
топла йобяда да носиме,
че сме си късно йостале,
махана ще ни намерят.
А майсторки й думаха:
- Ний щем по теб да додем;
децата не сме си къпале,
йобеда не сме сготвиле.
Че стана клета сирота,
клета сирота Мануилица,
тръгнала в равни друмове,
вървела, що е вървела,
измина поле широко,
край кюприя си пристигна.
Като я видя Мануил майстор,
той си поседна на бел камък,
нахлупи калпак до йочи,
разсука руси мустаци,
сълзи пророни до земя
и се на Бога помоли:
- Боже ле, самогледниче!
Я ми дай, Боже, я дай ми,
силен ми вятър да духе,
буен ми дъждец да валне,
манджите да й разсипе,
назад да се повърне,
че ще я темел туриме
със това мъжко детенце,
мъжко детенце Павелчо.
Нали бе Божа работа,
силен ми вятър духнало,
буен ми дъждец валнало,
но нищо лошо не стана:
тя си манджите изварди,
та на кюприя застигна
и си на Мануила думаше:
Мануиле майстор, баш майстор,
щото та питам, кажи ми,
кажи ми, та ме не лъжи:
защо си толкоз грижовен,
грижовен и кахъровен,
та си нахлупил калпак до йочи,
та си разсукал мустаки
и сълзи рониш до земя?
А Мануил си помисли,
дали право да каже,
па си клетва припомни,
та на Мануилица продума:
- Ей та тебе, майсторке,
нали ма питаш да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
защо съм толкоз грижовен,
грижовен и кахъровен;
аз си пръстенът изпуснах,
във тая вода Еркене,
за тос сам толкоз грижовен,
грижовен и кахъровен.
А майсторка му думаше:
- Мануил майстор, баш майстор,
я ма през кръста превържи,
та ма във води спусни,
аз зная много да плувам,
та ще си пръстен намери -
нашето първо венчило.
Мануил майстор, баш майстор,
сторил е сърдце каменно,
та си майсторка превърза,
та я вов вода постави,
нали е Божа работа,
той са темел сам зафана…
Мануил въже йотпусна,
та си на майсторе думаше:
- Носете бели камъне,
Кюприя да си заправим,
че са темела зафана.
А майсторка се юсети,
та си из вода викаше:
- Мануиле майстор, баш майстор,
ако ти не е за мене жал,
та барем за мъжко детенце,
за мъжко детенце Павелчо;
като кюприя заградиш,
ти ми пеиджурче йостави,
детенце да си подаям…
Като йе зачул Мануил,
Мануил майстор, баш майстор,
Мануилица из вода,
той пенджерче йостави,
детенце да му подая.
Че му е така писано,
жена му темел да фане
със това мъжко детенце,
мъжко детенце, Павелчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.