Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

8. СЛЪНЧЕВА ЖЕНИТБА ЗА ХУБАВА ГРОЗДАНКА

Народни балади

Славки си рожба не трае,
добила Славка момиче,
твърде е било хубаво;
Славка се чуди и мае,
как да му име нарече;
нарекла го е Грозданка -
да му е грозно името.
Расла Грозданка, порасла,
голяма мома израсла,
слънце не си я виждало.
Че си Грозданка излезе
у бащини си градини,
пред бащини си дворове,
там си я слънце съгледа.
Три дни, три нощи трептяло,
трептяло, не захождало;
все му е майка готвила,
готвила, надявала се,
защо се слънце забави.
Като си у тях отиде,
мама му го е съдила,
съдила, още питала:
- Слънчице, мило мамино,
защо се, слънце, забави,
та ти вечеря изстина,
вечеря - крава ялова
и девет пещи кисел хляб?
Слънчице дума мами си:
- Да знаеш, мамо, да знаеш,
каква мома си съгледах
на долна земя, на света!
Ако таз мома не взема,
не ще си ясно изгрявам,
както си ясно изгрявах.
Да идеш, мамо, да идеш,
да идеш, мамо, при Бога,
да идеш, да го попиташ,
можем ли да я вземеме,
тук жива да я дигнеме,
за нея да се венчая?
Ходи мама му и пита:
- Боже ле, благодарим те!
Слънце е тъжно и жално,
че е мома съгледало
долу ми, на долна земя.
Бива ли и приляга ли,
жива момата да вдигнем?
Господ мами му думаше:
- Старице, майко слънчева,
бива си и приляга си.
Да спуснем злати люлчици
на Грозданкини дворове,
на личен ден, Гергьовден.
Ще върви мало, голямо,
за здраве да се люлее,
най-подир ще иде Грозданка,
на люлка ще си поседне,
на люлка да се люлее,
ний ще си люлки дръпнеме,
нагоре ще я дигнеме.
Както е казал, станало.
На личен ден, Гергьовден,
злати се люлки спуснали
на Грозданкини дворове.
Вървяла мало, голямо,
за здраве да се люлее.
Люляли, що се люляли,
най-подир дошла Грозданка;
сама я мама залюля.
Като седнала на люлки,
тъмни се мъгли спуснали,
и люлки са се дигнали.
Като се люлки дигаха,
мама й плаче, нарича:
- Грозданке, мила мамина,
девет години си сукала,
девет месеца да говейш
на свекър и на свекърва,
на първо либе венчано.
А Грозданки се дочуло
девет години да говей.
Че е Грозданка говяла
девет години на свекър,
на свекър и на свекърва,
на първо либе слънчице.
Слънчу се жалба нажали,
че е Грозданка немица,
та се за друга загоди -
да не е няма немица.
Грозданка ще е кумица,
Грозданка ще ги венчава.
Дигнали сватба голяма,
Грозданка було пребуля,
само е було пламнало!
Булка под було продума:
- Грозданке, млада кумице,
ако си няма немица,
че сляпа ли си слепица,
та ми булото запали!
Грозданка се е засмяла
и булки дума продума:
- Аз не ти було запалих,
само е було пламнало,
и не съм няма немица,
нито съм сляпа слепица!
Мене ми мама нарича -
девет съм годин сукала,
девет години да говея
на свекър и на свекърва!
Сега девета година,
сега ще да продумам.
Като я слънце зачуло
и стара майка слънчева,
булка са назад върнали,
Грозданка със Слънце венчали.

 


Източна България (Раковски-Показалец, с. 127).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.