79. ЛАМЯ И ЦАРСКА ДЪЩЕРЯ

Народни балади

Научила се й ламята
ката ден курбан да иде,
ката ден, ката неделя.
Цело ми село изреди,
ред доде до царицата,
царица, господарица,
тя нема кого да даде,
освен една ми Керанка.
Керанка, едничка на мама,
ощ по-драгичка на тейко.
Ранила й рано в събота,
донела й вода студена,
че й главата омила,
че га на ситно оплела,
че я премени, нареди,
че га при ламя заведе
и на ламята думаше:
- На ти, ламо льо, Керанка,
Керанка, едничка на мама,
ощ по-драгичка на тейко.
Ламята дума царици:
- Царице, господарице,
Халал да ти е Керанка
от мене, мари, от Бога!
Царицата се обрадва,
заклала й крава ялова,
че я на ламя занесе:
- На ти, ламо льо, таз дарба,
Таз дарба зарад Керанка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.