|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
7. СЛЪНЧОВА ЖЕНИТБА С МАРИЯ
Народни балади
Мома Марийо, Марийо!
Мария люби слънцето -
Мария вън не излази,
слънцето да я не види.
Марии майка мащеха,
Марии вяра не хвата:
окъпа мъжко детенце,
опрала песлин пелени,
та ги по двори разпросна;
темен се облак зададе,
та ситна роса прироси.
Майка Марии думаше:
- Моме Марийо, Марийо,
я изляз вънка, Марийо,
събери песлин пелени!
Излязла беше Мария,
пелени да си събере:
ка я видяло слънцето,
три дни стояло, греяло -
изпогорели малки моми,
малки моми по нивето,
косачете в ливадето.
Слънцу си майка думаше:
- Синко ле, ясно слънчице!
Стига стоя, стига грея;
изгоряха малки моми,
малки моми по нивето,
косачете в ливадето.
Нъ кога бъде, слънчице,
на личен ден на Великден,
по на личен на Гергьовден,
а ти ми пусти люлила,
люлила на крива върба;
да връват моми и жени
и карагюзел невести
в люлила да са люлеят,
давно ми доде Мария
и тя в люлила да влезе,
в люлила да са люлее -
а ти й дигни люлила!
Послушало я слънцето.
Кога било на личен ден,
на личен ден на Великден,
по на личен на Гергьовден,
а той ми спусна люлила;
връвели моми и жени,
та са в люлила люляха.
Марии майка думаше:
- Синко, дъщерко Марийо,
я иди, синко, Марийо,
я иди при твои еранки,
та са в люлила полюлей!
Послушала я Мария,
та са хубаво премени,
та на люлила отиде.
Щом в люлила са покачи,
Господ издигна люлила.
След Мария си течеше
Марии майка мащеха,
теком течеше, викаше:
- Синко, дъщерко Марийо!
Аз ще да ти заръчам:
кога ми идеш, Марийо,
на слънчевите дворове,
ти говей свекру, свекърви,
говей им девет години,
и на девера Огняна -
и нему говей четире,
четире и половина,
свойго другому - година,
година и половина.
Послушала я Мария,
та е говяла, говяла
свойго другому - година,
никому ка не продума.
Не потръпяло слънцето
година и половина,
ами Мария напусна,
та са годило слънцето,
та юзе Дена Деница.
Накарали са Мария,
Мария да ги венчее,
на слънце сестра да стане.
Та взеле да ги венчават -
Мария свещи дръжеше.
Догоряха й свещите,
загоряха й пръстето,
тя току седи, та мълчи.
Съгледа я Дена Деница,
па си Марии думаше:
- Ако си глуха и няма,
та не си, мола, и сляпа!
Догоряха ти свещите,
загоряха ти пръстето!
А Мария им продума:
- Тене ле, та мой свекре ле!
Прощавайте ми говене,
говене, често кланяне:
нито съм глуха, ни няма,
нито съм, тене, па сляпа;
нъ ме е мама зарекла,
зарекла да ви говея:
свекру, свекръви до девет,
до девет, тене, години,
а на девера Огняна
четире и половина,
свойго другому година,
година и половина,
а той ма, Боже, не чака,
ами ма млада напусна!
Като я зачу слънцето,
а то са Богу помоли:
- Аз не ща Дена Деница,
нъ ща да взема Мария.
Остана Дена Деница,
остана на венчилото.
Дена се Богу молеше:
- Боже ле, вишни Господи!
Стори ма, Боже, престори
на какво годе пиленце!
Стори я Господ, престори,
престори я на лястовица,
та хвръкна да си изхвръкне
из слънчовите дворове.
Като видяло слънцето
това ми пиле хубаво,
спусна са, та му отряза
плетници от тилниците,
та да са знае, приказва,
че това ми е пиленце
от слънчовата невяста,
що ми я млада напусна,
напусна от венчилото.
Панагюрище (ПСп., ХІ-ХІІ, с. 153).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София:
Факел, 1937.
|