|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
69. ДРАГАНА И ЗМЕЙ
Народни балади
Белила е Драгана
тънки платна ленени,
как белила, плакала.
Дружките й думаха:
- Драгано льо, Драганке,
що не белиш и пееш,
ами белиш и плачеш?
Драгана им думаше:
- Дружчици ми вернички,
слънце трепти, заходи,
змей се готви да доде.
Доде Драгана издума,
ей на змейко де иде -
китка росен носеше
и две китки гороцвят,
на Драганка думаше:
- Хайде върви, Драганке,
хайде върви със мене!
Драганка му думаше:
- Постой, змейко, почакай
да си сбера платната,
майца си да ги занеса.
Я змейко й думаше:
- Драгано льо, Драганке,
дружките ти изподир
ще ти сберат платната,
майци ти ще ги занесат.
Котел, Сливенско (Илиев, № 320).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София:
Факел, 1937.
|