|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
64. СТОЙНА ОТВЛЕЧЕНА ОТ ЗМЕЙ
Народни балади
Стойна ми змея любила,
любила що го любила
за дванаесет години;
никой я Стойна не узна,
дори се сама казала:
- Майко ле, мила, майко ле!
Излези на двор, да видиш,
да видиш чудо голямо:
на сите куки ведрина,
а на нашава облачно…
Мало що ми я догледа
мегю два темни облаци,
шарен й гайтан дзунеше,
пък Стойна ми се поврати:
- Майко ле, мила, майко ле,
ти сега да ме не чекаш,
току да чекаш в година,
с русо момче пред мене,
с мъжко дете на ръце.
Кога ми дойде в година
с русо момче пред нея,
с мъжко дете на ръце -
перчето му се вееше
на широките рамена.
Струга (Миладиновци, № 13).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София:
Факел, 1937.
|