54. НЕДА И ЧУМА

Народни балади

Вятър вее в езерото,
чума мрие у селото;
се се село разбегало.
Бяла Неда не бегала,
дома седи, платно ткае.
И отиде черна чума,
на Неда й говореше:
- Леле Недо, бяла Недо,
дай ми, Недо, от платното,
от платното до два лакта,
да завием мъжко дете,
мъжко дете чумяче!
Бяла Неда й говореше:
- Бягай тува, църно чумо,
не ти давам ни пол лакот,
а камо ли до два лакта!
Се разлюти църна чума,
на Неда й говореше:
- Леле Недо, бяла Недо,
ке ти удрим девет бракя,
девет бракя, уще девет,
уще девет братучеда.
- Леле чумо, църна чумо,
мойте бракя не са тука,
са отишли на далеко,
на далеко - Шар планина.
Уще така сборуеки,
приклукаха вити порти,
на портите Недените,
Недените девет бракя,
уще девет братучеда.
Ги удрила църна чума,
сите глави превързали,
на Неда й говореха:
- Леле Недо, наша сестро,
ни удари църна чума,
постилай ни на широко,
туряй сглаве на високо.
Тогай Неда й говори:
- Варай, чумо, църна чумо,
ела, чумо, да ти дадем,
да ти дадем сето платно,
да завиеш мъжко дете,
мъжко дете чумяче.
Тогай й чума говори
- Леле Недо, бяла Недо,
да ми дадеш сета кукя,
и я каил не се чинам -
ке ти удрам твойте бракя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.