|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
51. ЖЕРТВА НА ЧУМАТА
Народни балади
Що е щама на горна долна земя?
Ели ми е мътна вода носит?
Ели ми е силен огон горит?
Ели ми е силен паша биет?
Та не ми е мътна вода носит,
нито ми е силен огон горит,
нито ми е силен паша биет;
току ми е таа църна чума,
що ударила, се ми поморила.
Не ми биет староно и младо,
ток` ми биет кой дека е юнак,
що ударила еден син у майка,
го ударила и го поморила.
Ката ден му майка на гроб одит;
ката утро: "Синко, добро утро!"
ката вечерь: "Синко, добър вечер!"
Топла ли е, синко, земна кукя?
Мека ли е земня постеля?
Мек ли е каменот позглаве!"
От жальови земя проговори:
- Топла ми е, майко, земна кукя,
мека ми е земяна постеля,
и мек ми е каменот позглаве.
Немой кълни, майко, църна чума -
и тая е, майко, под повеля,
току кълни Имера берберя.
Що остаи перче каркмалия
да ми лежит змия тройноглава
с дванайсет мали змиулчиня!
Миладиновци, № 194.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София:
Факел, 1937.
|