47. СЕСТРА СЕ ЖЕРТВУВА ЗА БРАТ

Народни балади

Постигнала млада Момирица,
постигнала до девет момички,
на десето тежка останала.
Тога сборвит Момир-бег войвода:
- А, невесто, млада Момирице!
Ако стигнеш десето момичка,
ке ти истам нодзе от колена,
ке ти истам ръце от рамена,
ке ти отвъртам очи от глобови
ке т` оставам млада темничарка,
ке т` оставам млада улогарка!
Кога дойде време да постигнит,
си я зеде най-млада Тодора,
си отиде във гора зелена,
си седнаха под зелен явор;
си постигна млада Момирица;
не ми беше десето момиче,
току беше едно мъжко дете.
Си го зави во кумаш пелена,
си го пови со сърмени повой.
Дете плачит дур лиска се ронит
Се разпули млада Момирица,
догледала оган от планина,
си я пущи Тодора малечка,
й донесе оган от планина.
Развалиле силени огневи
изгреале дете малечково!
Ми заспала млада Момирица.
Си дойдо`е до три наръчници:
а Тодора очи не затварат,
гледат, слушат до три наръчници;
Първа велит: - Ай да го земиме!
Втора велит: - Да го не земиме,
дури да се дете сторит,
дете сторит до седем години!
Трета велит: - Нека растит дете,
да се сторит юнак за жененье,
ке му свършат хубава невеста,
ке му свършат и ке я земеет;
кок е одат в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме.
Наръчае и си побегнае.
Расло дете и си е порасло.
Расло дете дур си стори юнак.
Се сторило юнак за жененье;
ми посвърши хубава невеста;
дошла кога за да я земеет.
Тога сборвит Тодора малечка:
- Айти тебе, моя мила майко!
Не прави го брата затащина
дур` да земиме хубава невеста;
защо кога дете си постигна,
наръчае до три наръчници: -
Първо рече: - Ай да го земиме!
Второ рече: - Да го остайме,
да се сторит до седум години!
Трекя велит: - Нека растит юнак,
да се сторит юнак за жененье;
ко ке свършат хубава невеста,
ко ке свършат и ке я земеет,
кок е одат в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме.
Си отиде най-мала Тодора,
си отключи шарена ковчега,
си извади рубо затащинско,
се промяна най-мала Тодора,
се направи млада зетащина,
и си зеде китени сватови,
си отиде по хубава невеста.
Отидне и си я задне,
си ойдое църков на венчанье.
Задале се силни ветрови,
задали се мъгли и прахови,
по ним одат силни виулици,
го кренале млада зетащина,
я кренале най-млада Тодора,
я кренале дори под облаци;
не се буде веке що се стори.
За брата си сестра се погуби,
Куртулиса свойот мили братец,
ще ми беше еден син у майка.
Ак загина най-мала Тодора,
не загина млади зетащина,
се кердоса иеидзин мили братец,
се кердоса с хубава невеста.
Кой ке чует, се памет да имат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.