35. СТОЯН И ТРИ ЖЕНИ БРОДНИЦИ

Народни балади

Стояну гости дойдоха
три сестри и три зетове,
най-малка му сестрица
довела мъжко детенце.
Кога е било полунощ,
детенце вода поиска,
а то се вода не найде,
водица нито капчица.
Тия му вино даваха,
то не ще вино червено,
но иска вода студена:
„Водица, мамо, водица,
водица макар с лъжица".
Стоян е юдел две стовни,
та е на вода отишел
на тихи бели Дунава;
там си завари млад Стоян
три жени до три бродници,
та барем да съ чужденки;
първата беше леля му,
втората беше баба му,
третата беше стрина му.
Леля Стояну думаше:
- Маре Стояне, Стояне,
недей се бави из друми,
да речеш маре майци си,
майко ти да те лекува
от жени от три бродници.
Та си е тръгнал млад Стоян,
люта го треска разтресе,
в път му се крака скратиха,
до де до дома да иде,
доде майци си да каже,
майка му да го лекува
от жени от три бродници,
език му се в гърло въвлече,
не може Стоян да каже,
майка му да го лекува
от жени от три бродници,
но ми се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.