23. ВИДА САМОДИВА И КРАЛИ МАРКО

Народни балади

Шетба шета Марко Кралевики,
шетба шета по гора зелена
да излови еден сури елен.
Шетба шета три дни и три нощи,
веке Марко вода не намери
да олади гърло юнаково -
кай шчо вода, нито с пари вино.
Я прокълнал зелената гора:
- Ай ти, горо, зелена горице!
Да би дал Бог огън да т’ изгори,
и на пролет слана да т’ попари,
зашчо немаш една капка вода
да олада гърло юнаково,
кай шчо вода, нито с пари вино!
Му говори Гюрга Самовила:
- Мълчи, Марко, милен побратиме,
немой кълна зелената гора,
не е втесна зелената гора,
тук е втесна Вида Самовила:
заключила дванайсе извори
стред гората в едно суво дърво,
посве суво, на въро зелено.
Марко едно, бре, ми се наяди,
а друго той ми се, бре, устрами,
та ми вяна тая бърза коня -
коня барай-гази, троши-гора.
Ка разшета по гора зелена,
го намери това суво дърво,
посве суво, на въро зелено;
та го фати с тежка боздугана,
го изтроши комат по комата,
и му строши дванайсе ключови,
та протекоа дванайсе извори.
Го зачула Вила Самовила,
та фатила еден сури елен,
ем фатила до три люти змии;
двете задни узди му ги кладе,
а едната камшик я направи.
Скоро Марко тая го достигна,
му се фърли Марко на рамена
да м’ изкълка юнашките очи.
Марко неи верно й се моли:
- Немой, сестро, Видо Самовило,
немой кълкай мойте църни очи!
Ако сакаш вода да ти плата:
ако сакаш - со карагрошови,
ако сакаш - со жълти флорини.
- Гиди Марко, луда болгарино!
Не ми требе ни карагрошови,
нито твои жълти флорини -
ке изкълкам твой юнашки очи!
Му говори Гюрга Самовила:
- Ай ти, Марко, мили побратиме,
шчо се молиш тее жене,
шчо н’ се молиш на юнашки ръце?
ка досегна Марко Кралевике,
ка я фати за русите коси,
ка я узе себе на колена,
ка я кладе коном на колена
и я фати с тежка боздугана,
тая верно Марку му се моли:
- Кротко, Марко, кротко, братко,
кротко мавай тежка боздугана!
- Гиди Видо, върла самовило!
Моя молба на теб не помина,
А твоя на мен ка ке помине?
Марко извади сабя от пазува,
та изсече Вида Самовила,
я изсече къшей по къшея,
кърв да види Марковата коня,
кърв да види, кеф да стори,
кеф да стори и да литне,
и да литне горе нависоко,
горе нависоко, по синьото небе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.