2. ЛУДО МЛАДО С БЪРЗА КОНЯ

Народни балади

Зора се е зазорила,
не е зора невидена,
но е зора - лудо младо,
лудо младо с бърза коня.
Кон му дихти, зора чини,
пръстен носи кайно месец.
Оружи му дребни звезди,
та ми иде да се глави,
да се глави да се жени.
По нег иде неговата,
неговата стара сестра,
виком вичи, тиком тичи:
- Я стой, постой, мой мил брате,
като идеш да се главиш,
да се главиш, да се жениш,
ти знайш ли моми закон?
- Един зная, друг не зная,
ако знаеш, научи ме,
научи ме, приучи ме.
А сестра му одроманя:
- Кога идеш моми двори,
върло кърши бърза коня,
долу носи черен калпак,
над очите, над веждето.
Там щат изля три девойки,
три девойки еднолики;
коя тебе кон прифане -
тя е тебе браточедка;
коя тебе чаша даде -
тя е тебе кръщелница;
коя тебе китка цвете,
китка цвете с пръстен даде -
тя е тебе първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.