1. ЮНАК - ЯСНО СЛЪНЦЕ

Народни балади

Сама мома града гради,
на сребърна стола седи,
с бяла сая памучена,
с тенка риза копринена.
Градум порти потънтели,
стана мома, отвори ги.
Де са дошли два кметоха,
два кметоха с две бъклици,
да си дарят малка мома:
- Земи, моме, този юнак,
този момък - ясното слънце!
Нито й мома погледнала,
нито й мома продумала.
Па си мома града гради,
на сребърна стола седи,
с бяла сая памучена,
с тенка риза копринена.
Градум порти потънтели,
стана мома, отвори ги.
Де е дошел сам си юнак,
сам си юнак - ясното слънце.
Тогаф мома погледнала,
погледнала, продумала:
- Остай сбогом, мила мале,
мила мале, мил ми тяйно,
я ке ида с този юнак,
с този юнак - ясното слънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.