94. СВЕТИ ГЕОРГИ УБИВА ЛАМЯТА

Мене ме, мамо, змей люби

Бог да биет краля от Трояна!
Ми пособрал троянци христяни:
- Ел чуете, троянци граждани:
разсипите Бога единего,
напишите бога стребренаго!
Наткале бога стребренего -
що ми текле у Трояна града
триест и три точки студна вода,
тамо фати да ми протечвит
бело сребро и светлоно злато.
Тоа бога молиха, тоа ми найдоха!
Ми й прати крал троянски,
ми й прати под Трояна града,
под езеро, кай глубок бунар -
тамо имат тая вода студна,
тамо имат змия халовита,
на ден му е по еден таин.
Тамо одат троянски христяни
да откупват водата со стребро,
со стребро и со жежено злато.
Бог да биет краля от Трояна,
промени негова мила керка,
негова керка, най-мила Мария;
и наполни джебе и пазуи
се со стребро и злато жежено;
во ръце й даде стребрен ибрик:
- Ай ти, керко, мила Марио!
Ти пойди ми край бунара,
налей ми она студна вода,
да откупиш ти вода со стребро!
А що беше девойка Мария,
се прекръсти, Богу се помоли:
- Дейди, Боже, мене поможи ми!
И киниса по бели друмове,
и си стрети незнайна делия,
делия со коня дория.
- Поможи Бог, троянска девойко!
Ако Бог да, кай ке ми одиш?
- Я ке одам под Трояна града,
да налеам она студна вода.
Отговоре назнаен делия:
- О, девойко, хубава Марие,
тамо имат змия халовита,
ке загиниш млада и зелена!
Я не сум незнаена делия,
току съм си свети Георгия.
Я ке легнам на твои скутови,
мало перче да ми приобидиш -
я сум вреден тебе да откинам.
Па си слезе от коня на земи,
легна на нейдзини скутови.
Бог да биет змия халовита!
Се издаде от глобоко езеро,
сама себе гласови издаде:
- Дейди Боже, дейди мили Боже!
на ден имах само еден таин,
а денеска имам три таина!
И що беше хубава девойка,
я догледа змия халовита,
на девойка тежко жал й падна,
от жалости тая не ми скорна,
не скорна светаго Георгия;
и порони солдзи по образи,
си паднаха по образо негов -
от жалости солдзи го изгореха.
И со стана свети Георгия,
изговоре на троянска девойка:
- О, девойко, хубава Марие,
що ми рониш тие дробни солдзи!
Изговоре троянска девойка:
- Брату мои, свети Георгия,
опули се по бели друмови -
що ми идет хала халетина,
що говорит змия халовита:
"На ден имах я по еден таин,
а денеска имам три таина!"
Се опули свети Георгия,
я догледа змия халовита,
ал му велит троянска девойка:
- Сега ние, брате, загинахме!
А що беше свети Георгия,
се уплаши свети Георгия. . .
Па си слезе сам едини Господ:
- Ал ме чуеш, свети Георгия?
вели сам едини Господ.
Я извади стрела от пояса,
и фърли на змия халовита -
може и аз на помощ да дойдем.
И що беше свети Георгия,
па изтръгна стрела от пояса,
и фърли на змия халовита.
Я погоди мегю църни очи,
и си кутна змия халовита.
И си явна коня дориега,
па велит на троянка девойка:
- Оди пред мене, пред коня.
С себе зеде змия халовита,
па я върза с дребнаго синджира,
и му велит свети Гьорги на коня:
- Ели чуеш, конье дорие,
си фатихме змия халовита,
влечи, конье, сега да се влечи.
И киниса по бели друмови.
Кога дойде у Трояна града,
кога гледат троянци христяни,
ги прифати треска тригодишна.
- Ейди Боже, сполай ми за тебе,
откога се Троян заградило,
ваква хала не беше ни дошла.
Па си ходит свети Георгия,
па си ходит по Трояна града;
па си слезе от коня на земи,
па си пракя девойка Мария:
- О, девойко, хубава Марие,
ти да пойдеш у ваши дворие,
хабер ти стори на твои татко.
Си отиде на свои дворови,
па говори она на татка си:
- Ел ме чуеш, мои стари татко!
Дойде еден незнаен делия,
и те викат твой кай него.
Па киниса той крал Латина,
па отиде край свети Георгия:
- Добре дойде, незнаен далия!
- Добре найдох, кральо Латинине!
- Ако сакаш я да ми ти даам,
да ти даам моя мила керка!
Изговори свети Георгия
на онего краля Латинего:
- Кюти, Латин, уста да ти капнит!
Не сборувай ти такви речови!
Я не сум ти некои делия,
току я сум еден ангел Божи,
ангел Божи - свети Георгия.
Али гледаш хала - халетина,
да собереш троянци христяни,
да разсипиш бога стребренаго,
да напишеш Бога единаго!
Оти гледаш страшна халетина,
ако пущим змия халетина,
три пъти градо ке преопачит,
жива душа от вас не остават.
Изговоре той крал Латина:
- Прости мене, свети Георгия!
Се собраха христяни троянци,
разсипаха бога стребренаго,
направиха Бога единаго,
и що текли триест и три чешми
чисто стребро и жежено злато,
пресекоха и ми протекоха,
протекоха тая студна вода -
от тогай е песна останала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.