92. ЧОВЕК - СУР ЕЛЕН

Мене ме, мамо, змей люби

Два са брата дял деляха;
по-малкия надигале,
по-стария налягале.
Я той се Бога помоли:
- Стори ме, Боже, ти стори
каква годе дивотинка,
да си ида в ливадето,
в ливадето бащини си -
да си паса росна трева.
Стори го Бог сур елена;
на чело му ясно слънце,
на гърди му ясен месец,
на гърба му ясни звезди.
Па отиде в ливадето,
в ливадето бащини си
да си пасе росна трева.
Отишла е своя майка
в ливадето бащино му
да си бере свърно биле,
да си свърне свойго сина.
Ка си виде сур елена,
дека пасе росна трева:
на чело му ясно слънце,
на гърди му ясен месец,
по гърба му ясни звезди.
Тя си се назад повърна,
та си дома си отиде,
на сина си отговаря:
- Леле сино, мили сино,
ка си видял сур елена
в ливадето бащини ти,
да си пасе росна трева:
на чело му ясно слънце,
на гърди му ясен месец,
на гърди му ясни звезди!
Той си свика авджиите
да утрепят сур елена.
Заведи ги в ливадето,
в ливадето бащини си.
Ка ги видя сур елена,
с ръка маха, с око кима -
да го види свойго кума.
Той си пукнал с тънка пушка,
та удари сур елена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.