|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
9. РАБРО ЮНАК И ПИРИНСКА САМОДИВА
Мене ме, мамо, змей люби
Сабрале са сабор момци,
сабор момци, отбор момци,
триста момци коледаре,
сабрале са на Витоша
да си метат, бре бел камик,
да го метат от Витоша,
от Витоша на Пирина.
Па не могле да го метнат.
Ка си дойде Рабро юнак,
той си метна, бре, бел камик
от Витоша на Пирина,
та си падна вов градина -
вов градина самодивска,
потроши и, поломи и,
поломи й ран босилек.
Разсърди са самовила,
разсърди са, разлюти са,
та си фана сур елена,
оседла го, обюзда го,
воседна си сур елена,
па отиде от Пирина -
от Пирина на Витоша,
на юнаци отговара:
- Слава Богу, триста момци,
триста момци, коледаре,
що ви питам, кажете ми:
кой си метна, бре, бел камик
от Витоша на Пирина,
та ми падна вов градина,
вов градина самодивска,
поломи ми, потроши ми,
потроши ми ран босилек?
Отговарат триста момци,
триста момци коледаре:
- Нали питаш, да ти кажем;
това беше Рабро юнак,
що си метна, бре, бел камик
от Витоша на Пирина.
А Рабро са със своя кон -
със своя кон подигрова
по планина, по рудина,
самодиви на ядове.
Разсърди са самодива,
разсърди са, разлюти са,
па си Рабру отговара:
- Дръж са, дръж са, Рабро юнак,
да ти предам танка стрелкя,
коя ми е много души -
много души изгубила,
а за тебе - що Бог даде.
Па си метна танка стрелкя
да удари Рабро юнак.
Той си метна щит на себе,
защити си кон и себе,
улови й танка стрелкя,
потроши я, поломи я,
па си коня подигрова
по планина по рудина,
самодиви на ядове.
Пукна, тресна самодива,
пукна, тресна от ядове,
па си дума самодива:
- Дръж са, дръж са, Рабро юнак,
да ти предам втора стрелкя,
втора стрелкя двойострелкя,
и тя ми е много жени
оставила все вдовици;
да ти предам трета стрелкя,
трета стрелкя тройострелкя -
и тя ми е много майки,
много майки разплакала,
а за твойта - що Бог даде!
Фърли стрела къде Рабро,
той си метна щит на себе,
защити си кон и себе.
Улови й танки стрелки,
поломи ги, потроши ги
и разигра добра коня,
и развърте буйно копйе,
развърте си буйно копйе,
та удари самодива
между двете черни очи…
Накара я в черна земя.
Байлово, Елинпелинско (СбНУ 5).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|