|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
83. ВГРАДЕНА НЕВЯСТА
Мене ме, мамо, змей люби
Троица братя града градяха,
деня го градят по ясно слънце,
нощя се сипе по месечина.
Троица братя каул сториха:
- Чието любе най-рано дойде,
та им донесе ранна прогимка,
да го вградиме в белана града.
Всяко си любе любе му каза,
Струнино любе любе не каза,
ами му каза много работи:
- Ой Струно, Струно, млада невясто,
утре ми, любе, рано подрани,
та си обаняй малоно дете,
та че повий и нахрани го,
и нахрани го и преспи си го,
че ми изпечи ранни фурните,
и опери си бялоно пране,
та че ми сготви ранна прогимка
и донеси ми на бяла града.
Струна невяста рано подрани,
та си направи много работи,
дето насади нехино любя,
та че си сготви ранна прогимка,
и сготвила си я, и отнела я.
Ага я видя нехино любе,
нехино любе, ником уникна,
ником уникна, солзи зарони.
Че си го видя Струна невяста,
та си на любе тихо румоня:
- Оти ми, любе, ником уникна,
ником уникна, солзи оброни?
- Ой Струно, Струно, млада невясто.
изпуснал съм си сребърен порстян,
сребърен порстян с канташи камен,
изпуснах си го в бялана града.
- Ой любе, любе, Струнино любе,
врипна ще Струна, извади го ще.
Врипнала Струна в бялана града,
да си извади сребърен порстян -
Струнини стрици, сощи девере,
камян по камян, дорво по дорво,
та си вградиха Струна невяста.
Струна невяста викна, заплака:
- Ой стрици, стрици, сощи девере,
изградете ми от дясна страна,
от дясна страна, бялана града,
да си ми храням малоно дете,
малоно дете с прясноно мляко!
Устово, дн. кв. на Смолян (СбНУ 3, с. 81, № 17).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|