81. МАНОИЛ МАЙСТОР

Мене ме, мамо, змей люби

Маноил майстор, най-майстор,
най-майстор, устабашия,
ама излезе най-глупав -
на булката си не каза.
Заградил Манол, Маноле,
в Пазарджик кале голямо;
деня го Манол градеше,
нощя се кале ронеше,
ронеше, та се сриваше.
Седна Манол да плаче,
да плаче, да се кахъри,
че ще му иде главата.
Пътници в пътя вървяха,
че на Манола думаха:
- Що ти е золум, та плачеш?
Манол им отговаряше:
- Пътници, кални друмници,
га ме питате, да кажа:
заградих града голяма,
голяма града, широка,
дълбока града Пиргоса!
Деня си града градяхме,
нощя се града ронеше,
ронеше, та се сриваше,
че ще ми вземат главата.
Пътници тихом говорят:
- Ой ми те тебе, Маноле,
Кале си курбан ищеше.
Че се събрали, отбрали
попове, още кметове,
хаджии и чорбаджии,
сторили вяра и клетва
на булките си да н' казват -
която иде най-напред
на кале хляб да занесе,
нея ще курбан да турят.
Всички казаха булки си,
само Маноил не каза,
ами й рече Маноил:
- Тодорке, любе Тодорке,
да станеш рано в понделник,
бели си ризи опери,
опери, любе, замажи,
и сарай-двори помети,
и си детето окъпи,
обяда тогаз наготви,
на кале хляб да донесеш.
И Тодорка го послуша.
Станала рано в понделник,
опрала и замазала
и сарай-двори помела,
и си детето окъпа,
че си наготви обяда,
на кале ще си занесе,
комшийката си викала:
- Я хайде, хайде, комшийке,
на кале хляб да занесем.
Комшийката й говори:
- Я върви, върви, Тодорке,
и аз подире ще дойда.
Вървяла, обръщала се,
комшийката й да стигне,
комшийката й не стигна,
дору на кале отишла.
Как ми я видя Маноил,
нахлупил калпак до вежди,
обронил сълзи два реда:
като го видяла Тодорка,
Тодорка дума Манолу:
- Маноле, любе, Маноле!
Що ти е золум, та плачеш?
Манол Тодорки думаше:
- Тодорке, либе Тодорке!
Пръстен ми падна в калето,
пръстена годенишкия -
влязваш ли да го извадиш?
Тодорка дума Манолу:
- Мълчи, Маноле, не плачи,
аз влязвам да го извадя.
Че си Тодорка вързаха
със тънки нови сиджими,
че я в калето спуснаха,
пуснаха, заградиха я -
тогаз се кале задържа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.