74. НЕРАЗДЕЛНИ - 2

Мене ме, мамо, змей люби

Залиби се в село мома и момък,
баре си се много вярно либеа.
Проклет беше на момъка баща му,
та не даде момку мома да земе.
На мома се жално-милно нажали,
та отиде в поле метли да бере.
Де се зело люта зъмя в метлите,
та изеде малка мома на ръка,
та умряла малка мома под село.
Събрале се момините йолдашки,
закопале малка мома под село.
На момък се върла жалба нажали,
та отиде в гора рало да сече,
па се качи добър юнак на явор
да си сече яворова ралица.
Отхвъкнал е клети ивер от явор,
та удари добър юнак в сърцето,
та си умрял добър юнак над село.
Събрале са се момкови дружина,
та отсекли яворови носила,
закопали добър юнак над село.
Израсла е тънка ела под село,
израсъл е явор дърво над село,
сбрале са се връовете сред село.
Проклета бе на момата майка и,
та отсече тънка ела под село.
По-проклет бе на момъка баща му,
та отсече зелен явор над село.
Изтекли са два кладенци сред село.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.