|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
65. ПРИПАДНАЛА ТЪМНА МЪГЛА
Мене ме, мамо, змей люби
Припаднала тъмна мъгла,
та й лежала малко-много,
малко-много три години;
вредом света изгладила -
по чифчии глад гладила,
по копачи жед жедила,
по овчари мор морила.
Събрали се всички светци,
та се чудят, та се маят
що да правят тъмна мъгла.
Отговаря свет Илия:
- Хой ви вази, всички светци,
я уловете гора без път,
гора без път, вода без брод,
намерете две змейчета,
две змейчета, две стрелчета,
отдалеч ги придебете,
отблизо ги уловете,
тихом, тихом донесте ги,
да ги пуснем в тъмна мъгла,
да загърмят, да затрещят;
ако ми е тъмна мъгла,
тя ще още да припадне;
ако ми е сура ламя,
тя ще тоз час да се дигне.
Уловили гора без път,
гора без път, вода без брод,
намерили две змейчета,
две змейчета, две стрелчета,
отдалеч ги придебили,
отблизо ги уловили,
тихом, тихом донели ги,
пуснали ги в тъмна мъгла,
загърмели, затрещели.
Не е било тъмна мъгла,
най е е било сура ламя,
пристигнали, удрили я,
тихом, тихом, дигнала се,
текнали са дор три реки -
първа река - желто жито,
втора река - руйно вино,
трета река - мед и масло;
желто жито по чифчии,
руйно вино по копачи,
мед и масло по овчари.
Наздраве ти, евсайбийко!
Неуточнени място на записа и печатна публикация (бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|