58. ЗМЕИЦА ОБИЧА ОВЧАР

Мене ме, мамо, змей люби

Майкя Стояну говори:
- Сине Стояне, Стояне,
доде бе, сине, под майкя,
ти бе ми, сине, бел-червен
като софишка ябълка,
на дюкян неизнасяна;
отка ми пойде с овчаре,
а ти ми стана жълт-зелен.
Дали си на зли овчаре,
или на по-зли кехаи,
или ти псета яхназе?
Стоян на майкя говори:
- Нито съм на зли овчаре,
нито на по-зли кехаи,
нито ми псета яхназе,
най се научи, научи
загорска мечка стръвница,
псета ми с ханджар гонеше,
овчаре с силни огневе,
бел ми опанджак отвива,
сухо ми грозде доноси,
при мен се свива, та лега.
Майкя Стояну говоре:
- Нито е мечка стръвница,
нало е мома змеица.
Ега я, сине, излажеш:
"Загорска мечко стръвнице,
я имам сестра хубава,
нея я турчин залибил.
Та не щеш зная магии
от турчин да я отмразим?"
Ега се, сине, отмразиш
от тая змия стръвница!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.