51. ЗМЕЙ ГОРЯНИН СЕ ЖЕНИ ЗА МОМА

Мене ме, мамо, змей люби

Стоянко, млада змеице!
Стоянка змея любила,
любила го е до три годин,
никой Стоянка не позна,
дека е змея любила.
Настало лето четвърто,
снахи са я опазили,
та на свекърва говорят:
- Мале свекърво, свекърво!
Каква е наша сестрица!
Кога ни беше мънинка,
колко ни беше хубава,
а сега е пребледнела,
пребледнела, прежълтела,
като дуня презреяла,
а неранджа прекапала,
като риба отровена,
на сух песок извърлена;
хлеб омеси, не яде го,
вода носи, не пие я,
като кога змей си люби!
Стоянки макя говори:
- Щерко Стоянко, Стоянко!
Кога ми беше мънинка,
колко ми беше хубава,
бела, цървена у лице
като петроска ябука,
а сега си пребледнела,
пребледнела, прежълтела
като дуня презреяла,
а неранджа прекапала,
като риба отровена,
на сух песок извърлена.
Стоянка се уплашила,
уплашила, засрамила.
Нищо на макя не рече.
Кога дойде змей горянин,
Стоянка на змей говори:
- Змейо ле, горянино ле!
Научи ме, нареди ме,
къде сега че да идем!
Снахи са ме опазили,
па на макя изказали,
мене си макя прошуе,
и я не знам що кажем.
Змей на Стоянка говори:
- Стоянко, млада змеице!
Ти ми се не бой, Стоянко,
я лесно че те научим,
що да чиниш, къде д' идеш.
Ти си се справи, Стоянко,
я че си ойдем, Стоянко,
на мойте равни дворове.
Та че си каним, Стоянко,
петдесет и пет змейове,
шеесе и шест змеици.
Та че дойдем довечера,
та че те водим, Стоянко!
Па слушай мене, Стоянко,
слушай що че те научим:
кога дойдем довечера,
кога дойдем да те водим,
сос огън че те облеем,
ти немой да се уплашиш!
Па си ойде змей горянин,
та е наканил, наканил
петдесет и пет змейове,
шеесе и шест змеици,
та йоде у Стоянкини,
Стоянкини равни двори.
И Стоянка се справила:
сос огън са я облели,
Стоянка не се уплаши.
Па отведоха Стоянка,
ойде си и змей горянин
на негови равни двори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.