50. КАЛИНА, ОТВЛЕЧЕНА ОТ ЗМЕЙ

Мене ме, мамо, змей люби

Хой мори тенка Калино,
Калино Мълешовенка!
Зададоха се, Калино,
до два ми темни облака:
един отгоре, Калино,
другия, мари, отдолу.
Едина беше, Калино,
от Пирин стара планина,
другия, мари Калино,
отгоре, от Беласица.
Из облаците два змея,
два змея мамят Калина,
да си я нея измамят.
Дето ми беше, Калино,
от Пирин стара планина,
той хи даваше, Калино,
до маламено герданче;
дето ми беше, Калино,
отгоре, от Беласица,
той хи даваше, Калино,
мари тоз пръстен сребърен.
И на Калина говорят:
- Мар, хайде, хайде, Калино,
на наша земя да идем,
наша е земя, Калино,
хубава и хлебородна,
дваж годината женеме,
втора беритба береме,
трета коситба косиме!
Излъгала се Калина,
та по змеаюве отишла!
Не е отишла Калина
на добра земя богата,
ами отишла Калина
у пусти гори високи,
на сухи голи грамади,
у мокри темни пещери.
Па е викнала Калина,
викнала и заплакала:
- Ой маю, мила майчице!
Къде си, маю, маю ле,
да си ма, маю, ти видиш,
да си ма жива оплачеш!
Я змей, Калина миреше:
- Мар, мълчи, мари Калино,
немой ми, мари, ти плачеш!
Я не те земам, Калино,
за алаинка, робинка,
ами та земам, Калино,
първо ми любе да бъдеш
и ще та храня, Калино,
с печени руди агнета,
и ще та поя, Калино,
от самодивски кладенци!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.