4. МОМЪК СЕ НАДВАРЯ СЪС СЛЪНЦЕТО

Мене ме, мамо, змей люби

Похвали се млад-неженен
снощи вечер на кладенец
при вси братя и дружина:
- Имам коня вихрогона,
та претича вихри, ветер;
претекъл би ясно слънце.
Дочуло го ясно слънце,
та па си му говореше:
- Хвала тебе, млад неженен,
ти се хвалиш на кладенец
при вси братя и дружина -
имаш коня вихрогона,
та претича вихри, ветер;
искаш мене да претечеш.
Да си дойдеш утре рано,
утре рано отзарана,
дето слънце рог подава,
рог подава да огрева;
да правиме вера, клетва,
вера, клетва, верен облог
кой кого ще да претече.
Ако варнеш тизе мене,
ще ми вземеш мила сестра,
мила сестра, ясна звезда;
ако варнем язе тебе,
ще ти взема добра коня,
добра коня-вихрогона.
Кога било утре рано,
утре рано отзарана,
станал си е млад-неженен,
та си справи добра коня,
добра коня-вихрогона.
Уяхна си млад-неженен,
уяхна си добра коня,
та си ойде накрай земя,
дето слънце рог подава,
рог подава да огрева.
Направили вера, клетва,
вера, клетва, голем облог,
па пойдоха да си идат.
Слънце грее по небеса,
млад-неженен по земята.
Слънце ойде на ручока,
млад-неженен на пладнина.
Кат отиде на пладнина,
поби кола, върза коня,
па си легна, та заусна,
та заусна, та си заспа.
Кон му цвили, земя копа:
- Стани, стани, млад-неженен,
слънце ойде на захода,
а ние сме посред земя.
Кат си стана млад-неженен,
уяхна си добра коня,
добра коня вихрогона,
тури нога у зенгия,
та прелете осемдесет,
осемдесет кадълъци,
деветдесет вилаети,
отиде си слънчу двори,
претече си ясно слънце.
Кат отиде слънчу двори,
излезнала слънчу сестра,
слънчу сестра, ясна звезда.
Проговори слънчу сестра,
слънчу сестра, ясна звезда:
- Хвала тебе, млад-неженен,
та камо ти ясно слънце?
Отговаря млад-неженен:
- Хвала тебе, слънчу сестро,
слънце назад изостана;
ела близо да ти кажа,
да ти кажа що да правиш.
Кат си прийде слънчу сестра,
кат си прийде да й каже,
пружил се е млад-неженен,
та си хвана слънчу сестра,
хванал я е десна ръка,
па я качи на конята,
па си пойде да си иде.
Излезнал е низ дворове,
та си пойде низ друмове
и тогаз го слънце срещна,
па му слънце отговаря:
- Хвала тебе, млад-неженен,
добра среща, млад-неженен,
що си узел, току носи…

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.