|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
39. БРОДНИЦА УМАРЯ МОМЪК
Мене ме, мамо, змей люби
Подкара Тодор, подкара
четири чифта биволи,
на брода, ще ги закара,
на брода, на напоите.
Сред брода седи бродница,
с крака е вода запряла,
със решето я пресява,
месец й на коляното,
звездите в пола сбираше.
Отдалеч вика Тодору:
- Тодоре, пиле лелино,
лелино пиле, сестрино,
назад си върни биволи,
леля ти не те й познала,
че те й леля ти задяла.
Отдалеч викай майка си
да бере, леля, майка ти,
да бере бурен всякакъв -
вратига и комунига,
едностръката тинтява -
че да го свари, Тодоре,
на опустяло огнище,
да го прокара, Тодоре,
през опустяло колело.
Тодор се назад повърна,
дорде мама си повика,
и се от душа отдели.
Лазарци, Еленско (СбНУ 27, с. 177, № 41).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|