38. ОРИСАН МЛАДОЖЕНЕЦ

Мене ме, мамо, змей люби

Имала й мама, имала й
едного сина Димитра,
гледала и отгледала го й
на осемнайсет години.
Че го мама му задоми,
задоми и го отдели.
Както го мама отдели,
не му мама отожда,
не го комшии навиждат,
не го роднини почитат,
не му пътници кондисват:
Рангел се й сторил, престорил,
че у Димитрови отиде,
а Димитър го нямаше.
На Димитрица думаше:
- Ще ли ме щете таз вечер,
таз вечер тук да вечерям,
вечерям и пренощувам?
Димитрица му думаше:
- Как няма те щем, пътниче?
Девет години ще стане,
както ни й мама отделила,
нито ни мама дохожда,
не ни комшии навиждат,
не ни роднини почитат,
не ни пътници кондисват;
и ний сме каил, пътниче,
за едно какво да е пътниче!
Яла и Димитър де иде,
Рангел Димитър думаше:
- Димитре, холан, Димитре,
ще ли ме щете таз вечер,
таз вечер тук да вечерям,
вечерям да пренощувам?
Я Димитър му думаше:
- Как няма те щем, пътниче?
И ний сме каил, пътниче,
за едно кво да е пътниче.
Девет години ще стане,
както ни й мама отделила,
нито ни мама дохожда,
не ни комшии навиждат,
не ни роднини почитат,
не от сърце рожба имаме!
Стана Рангел да вечеря,
вечеря и пренощува.
През нощ пред Бога излезе
и се на Господ помоли:
- Я дай им, Боже, помогни,
на тез хора сиромаси
една ми мъжка рожбица!
Де й седял Господ, та слушал,
даде им Господ, помогна,
една ми мъжка рожбица.
Че й седял Рангел, че й слушал
как ще го орисници орисат.
Първа орисница думаше:
- Да расте и да порасте
на цели дори три години,
тогава да го вземеме,
тогаз са жалби големи!
Втора орисница думаше,
думаше и орисваше:
- Тогаз са малки жалбите.
Нека да расте и порасте
на цели седем години;
тогава да го вземеме -
тогаз са жалби големи!
Трета орисница думаше,
думаше и орисваше:
- Тогаз са малки жалбите.
Нека да расте и порасте
на осемнайсет години,
да тръси, да се зажени,
че да се, холан, посгоди
отвъде бяла Дунава,
за една попска дъщеря.
Като за булка отиват,
Дунава суха да минат;
като се с булка повърне,
Дунава мътен да тече:
тогава да се удави,
че да се чудят и маят
булка ли назад да връщат,
умряло ли напред да носят;
тогаз са жалби големи!
Рангел Димитър думаше:
- Димитре, холан, Димитре,
аз ще ти кръстя рожбата
на мойто име Ангелчо.
Га Ангелчо зажените,
мене за кум да каните,
аз Ангелчо да венчая.
Димитър Рангел думаше:
- Рангеле, холан, Рангеле,
де ще те тебе търсиме?
Рангел Димитър думаше:
- Димитре, холан, Димитре,
вий мене да търсите
във буйни росни ливади,
под една крушка клоната,
клоната крушка, шумната;
като си взема сулука,
клони се в земя набиват,
като си, холан, въздъхна,
клони се в небе биеха.
Расна Ангелчо, порасна
на осемнайсет години,
търсили да го заженят.
Че се Ангелчо посгоди
отвъде бяла Дунава
за една попска дъщеря.
Рангел за кум поканили.
Като за булка отишли,
Дунава суха минали;
като се с булка върнали,
Дунава мътна течеше.
Чуди се Рангел, мае се
как да преведе сватбата!
- Сватбари, вие кумове,
вий си водете булката,
я ще си водя кумеца.
Веде го Рангел, преведе,
накрай на Дунав излезе,
не се Ангелчо удави.
Кончето му се потръси,
на Ангелчо капка отхвръкна,
пак се Ангелчо удави.
Чуди се Рангел, мае се
какво да стори, направи -
булка ли назад да връщат,
умряло ли напред да носят?
Че пак пред Бога излезе
и се на Господ помоли:
- Боже ле, вишни Господи,
какво да сторим, направим -
булка ли назад да върнем,
умряло ли напред да носим!
Господ на Рангел думаше:
- Рангеле, холан, Рангеле,
то тъй му било писано,
тъй го орисници орисали!
Я иди, Рангеле, попитай
твоята млада кумичка -
тя има, холан, да живей
цели петстотин години.
Ако си даде, хариже
на годините полвината,
Ангелчо ще се поживи.
И Рангел се назад повърна
и на булката думаше:
- Кумичке, млада кумичке,
ти имаш, холан, да живееш
цели петстотин години.
Ако си дадеш, харижеш
на годините полвината,
Ангелчо ще се поживи.
Булка над було продума:
- Алал да му са от мене
на годините полвината,
двеста и петдесет на мене,
двеста и петдесет на нему.
Че се Ангелчо поживи,
а че й сватбата тръгнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.