27. МОМА, ОТВЕДЕНА ОТ ЮДА-САМОВИЛА

Мене ме, мамо, змей люби

Варай, Недо, бела Недо!
На Неда са гости дошли
Недините девет брата,
девет брата, осем снахи,
и осемте мъжки деца.
Та си яли, та си пили
тъкмо три дни и три нощи.
Най-малкото милно внуче
припи му се студна вода;
вода се е довършила,
те му дават руйно вино,
то си нейке руйно вино -
на Бога се верно моли:
- Ой ти, Боже, мили Боже!
Я осъмни, я призори -
ке си умра за водичка,
за водичка, ой душичка!
Неда й се нажалило,
зела Неда нова стомна,
та отиде на бунаро
да налее студна вода.
Никна вода да налее,
сянка й се засенило.
И га се е изправила -
не е било мала сенка,
но е била стара юда,
стара юда-самовила -
на Неда си сборуваше:
- Варй, Недо, бела Недо,
айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!
А Неда й сборуваше:
- Варай, юдо-самовило,
остави ме да си ида,
да занеса студна вода,
че ми плаче мило внуче,
мило внуче - за студна вода.
- Айде, Недо, пред менека,
пред менека, сос менека!
А Неда й сборуваше:
- Варай, юдо-самовило!
Остави ме за Великден,
та си ела на Гергьовден,
на люлките, под сенките.
Послуша я стара юда,
оставила бела Неда,
отиде си бела Неда,
ухилена, ожалена.
Недините девет брата
на Неда си сборуваха:
- Варай, Недо, милна сестро!
Що си толко ожалена,
ожалена, оплачена?
- Варай, варай, мойте братя,
дил ми ойдох на бунаро,
никнах вода да налея,
сенка ми се засенило,
не е била мала сенка,
но е била върла юда,
върла юда-самовила,
та ми вели и говори:
"Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека."
А аз съм се помолила:
"Варай юдо-самовило,
остави ме да си ида,
да занеса студна вода!"
А юда ми сборуваше:
"Айде, Недо, сос менека,
сос менека, пред менека!:
Я й велим и говорим:
"Остави ме за Великден,
та си ела на Гергьовден,
под сенките, на люлките!"
Я братя й сборуваха:
- Варай, Недо, бела Недо,
бела Недо, милна сестро!
За то грижа да не береш,
ке ти чиним църно рухо,
църно рухо, калугерско,
белки юда не те познай.
Облече си бела Неда
църно рухо калугерско,
стана Неда, та отиде
под сенките, на люлките.
Ето юда де доходи,
та й вели и говори:
- Варай, Недо, бела Недо!
Що си, Недо, пременила
църно рухо калугерско?
Айде, Недо, пред менека,
пред менека, сос менека!
Стана Неда, та отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.