20. САМОДИВА ПОГУБВА ОВЧАР

Мене ме, мамо, змей люби

Гердан през гора вървеше,
през гора, през люлякова,
хранена коня ездеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
водо ле, бистра студена,
гиздава Мургаш планино!
Нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш:
що ми си, горо, завяла
без време, горо, раничко,
преди ден свети Илия?
Дали те слана попари
или те пожар изгори?
Гора е няма всякога,
никому дума не казва,
ала Гердану продума:
- Гердане, младо юначе,
от Бога добро видяло!
Ако ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя:
нито ме слана ослани,
нито ме пожар опали,
ала ми тежко остана
от твойте млади овчари,
от твоя още кехая…
Снощи е Петко преминал
с твоите вакли овнове
през самодивско игрище,
през зелената тинтява
и си овците помами
до самодивско кладенче.
Като седнале да ядат,
самодиви са излезли,
та па на Петка думаха:
- Петко ле, млади кехайо,
я дай ни, Петко, я дай ни
на овчарите сърцата
и по две капки черна кръв.
Петко се тихо молеше,
като молеше, думаше:
- Аз имам либе венчано
и две дечица близнета,
а овчари са женени
става веч девет години.
Тогаз се вихри дигнаха
и ти овчари грабнаха;
самичък Петко остана,
остана, ала защо е?
Главата му е бял камък,
а сърцето му - черен дъб.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.