|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
18. САМОДИВА ЗАВДИГА ОВЧАР
Мене ме, мамо, змей люби
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
стадото си не разтиряй
из самодивска дъбрава,
или като го разтиряш,
със тенка свирка не свири,
да те не чуе дивата,
дивата - самодивата,
да се не бори със тебе.
Стоян майка си не слуша,
най си стадото разкара
из самодивска дъбрава,
със свирката си засвири,
самодивата покани
да дойде да се поборят.
Самодивата се вестила
кат малко момче рохаво;
плеснала и се вловили,
та са се три дни борили,
Стоян ще да й надвие.
Самодива се провикна:
- Стихии, сестри Вихрушки,
днес ще ме Стоян надвие!
Стихии са се спуснали
и свили са се вихрушки,
че са Стояна вдигнали,
от дръво на клон слагали,
от връх на връх го дигали,
парче по парче късали
и стадото му пръснали.
Геров, Речник 5.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.
|