97. ЯНКУЛОВА СМЪРТ

Български народни песни

Янкула, млад Янкула,
Янкула влашка войвода!
Янкула коня хранеше,
во тая града Солуна,
на солунските ме'ани
с ситна слама оризова.
Янкула коня поеше
с негошко вино, благушко.
Янкула коня зобеше
со големерска пшеница.
Янкула коня ковеше
на солунски налбанти,
на налбанти се молеше:
- Ей налбанти, мили брате!
Харно ми коня ковайте,
алтани клинци редейте.
Янкула седло кроеше
на солунските сарачи
от чиста свила камуха.
Янкула узда правеше,
карагрошови лееше
на солунските златари,
коня оружи, престегна;
коня му веле, говоре:
- Що ме тимар удираш?
Даль ке ме мене продадеш?
Или менека учиниш
за друга коня по-харна?
Янкула веле, говоре:
- Ей ти, коню, мой другару!
Нито те, коню, продавам,
ни те, коню, разменувам;
дошло писмо от Влашка ная,
да си пойдам на Косово,
Косово поле широко;
настанала турска ордя,
турска ордя, силна войска,
ке си пойдам дури тамо.
Вяхна коня и киниса,
пойде на поле Косово,
та влазе в турска ордиа,
та извади остра сабя,
та си фати да си сече.
Как влезе в стреде ордиа,
пушка пукна, Янко падна.
Коня застана зад него,
коня диван му чинеше;
с гриба му сенка чинеше,
с опашка мухи бранеше,
ем дробни сълзи ронеше,
там' и она до нег' падна,
до нег' падна, душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.