96. ЯНКУЛА

Български народни песни

Янкула го войска обколила
от Станкамен дури до Бичица,
а Янкула баре абер немат,
тук си седит в шарена одаа
и си любит свое мъшко дете,
ког' излезе млада Янкулица,
си се качи на диван високи,
се распули по гора зелена,
що да видит чудо и големо,
Янкула го войска обколила,
кон до коня, како честа гора,
а юнаци, как борье високи,
остри сабьи како сека'ици,
а туфидзи како дробни дзвезди,
а байраци как дробни облаци.
И се врати млада Янкулица,
и си влезе в шарена одаа,
и ми велит на Янкула юнак:
- Стани, стани, а стопане мои,
остаи го свое мъшко дете
и излези надвор до надвора,
що те войска тебе обколила!
И си стана Янкула добар юнак,
си излезе от шарена одаа,
си се качи на диван високи,
се распули по гора зелена,
що да видит чудо и големо!
Защо виде войска распливала;
и си викна на своя стопанка:
- Янкулице, ай млада стопанке!
Донеси ми триста съжни пояс,
донеси ми сабя дипленица,
що се диплит мегю девет дипли,
секоя дипля камен безценетен,
що ми сечит древя и каменя,
що се носит во бела пазу'а,
изва'и ми стрела шестокрила
и влези си во земни керали,
подседлай ми коня шареного,
престегни го со девет колани,
под гривата жълта боздогана,
да излезам с аскер да се биам.
Му донесе млада Янкулица.
И си явна своя бърза коня,
и си влезе в стреде на аскерот,
опитвит Янкула добар юнак:
- Ай ви вие, млади байрактари,
с коя мисля джеинк ке сторите!
Аль барате Марка Кралевикя,
аль барате Янкула юнака?
И му велет млади байрактари:
- Не бараме Марка Кралевикя,
тук' бараме Янкула юнака.
Ак' барате Янкула юнака,
яс ке найдам Янкула юнака,
на две стърни да се подредите.
С' измами'е млади байрактари,
на две стърни ми се подреди'е,
се подсмевят Янкула добар юнак
и им велит: - Ай да се обидам,
аль сум юнак за да ве прескочам.
И си дупна своя бърза коня,
си твори сабя дипленица,
си замавна на десната стърна
и посече млади байрактари;
бърза коня поврати на лево,
жива душа не ми оста'ило.
И отиде Янкула во дворье,
и си влезе в шарена одаа,
и я виде млада Янкулица,
къде плачит, къде сълдзи ронит;
сълдзи ронит по бели образи,
ръце кършит от бели скуте'и.
Тог' йе велит Янко добар юнак:
- А що плачиш, млада Янкулице!
Ак' не вервиш, слези ми во дворье,
да ми видиш моя бърза коня,
'се во кърви коня попливана;
да ми видиш моя остра сабя,
веке сабя ми йе изабена.
Вчасот стана млада Янкулица
бърза коня не пойде да видит,
тук' се качи на диван високи,
се распули млада Янкулица,
се распули по гора зелена,
да не видит аскер обколено,
виде немат аскер обколено;
бърго слезе во широки дворье
и си виде тая бърза коня,
'се во кърви коня попливана;
и си виде сабя изабена.
Тога вера тая ми фатила
от' Янкула 'сите 'и загуби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.