90. КОРУН, КОНДОФИЛА И СИН КОСТАДИН

Български народни песни

Любит Корун млада Кондофила,
я любило за девет години;
ми одело от утро на утро,
ми одело от вечер на вечер,
дур порастил сина Костадина;
тога ми се Корун уплашило,
тога ми се Корун позапрело.
Му допущи млада Кондофила:
- А егиди Корун побратиме!
Що не идеш, како що идеше?
Али ти е азно дососало?
Тога велит Корун кеседжиа:
Кондофило, верна посестримо!
Мене ми се азно не дососвит,
туку сум се машни еуплашло
от твоего сина Костадина,
ми го кажвит по юнак от мене.
Тога велит млада Кондофила:
- Ай Коруне, верни побратиме!
Аль то'а те тебе брига нашло?
Яс ке легам болна от нафола,
ке си лежам за една неделя
и без лебец, и без студна вода;
ке го пуща во гора зелена,
да ми барат вода леко'ита,
ке го пущам в гора без оружье,
да го чекаш, ти да го загубиш,
да бидеме, како що сме биле.
Се поболи млада Кондофила,
се поболи за една неделя
и без лебец, и без студна вода.
Тога велит сина Костадина:
- Леле майко, леле мила майко!
да ми кажиш от ощо си болна,
аль си болна, майко, от господа,
аль си болна, майко, от душмана,
аль си болна, майко, за попо'и,
аль си болна, майко, за екими,
и за вогье, майко, леко'ити,
да ти барам билки чемерлики.
Тога велит млада Кондофила:
- Не сум болна, синко, за екими,
тук да пойдиш во гора зелена,
да ми бараш вода леко'ита;
ама ти се, синко, милно моля,
да не земаш таткоо ти оружье!
Не се земат оружье за здравье.
Си киниса сина Костадина,
да си одит в гора без оружье.
И го разбра него'ата сестра,
и му рече него'ата сестра:
- Къде одиш, мое мило брате!
Къде одиш в гора без оружье,
Не йе болна майка од господа,
тук' йе болна майка од нафола.
Ми те пущат в гора без оружье;
Там' те чекат Корун кеседжиа,
тебе, брате, да ми те загубит;
туку ела дома да одиме,
ке ти да'ам свекървоо оружье.
И му рече него'ата сестра:
- Айде сега, брате Костадине!
Ти да можиш, бог да ти поможит,
да не бараш вода леко'ита,
тук да бараш гла'а Коруно'а,
да донесиш на нашата майка.
Си отиде сина Костадина,
си отиде во гора зелена.
Си го найде Корун кеседжиа
и му рече Корун кеседжиа:
- Добре дойде, Коста добар юнак!
Я те бараф нокье со борина,
ми те найдоф дене на пладнина!
Ела однош да се обидиме!
Се разлюти Коста добар юнак,
си разлюти своя бърза коня,
си изва'и сабя дипленица,
го пресече преку поло'ина.
На час Корун уще не узнало,
си разлюти своя бърза коня
и се впущи той по Костадина.
Колку му се коня разиграло,
той ми падна, два трупа се стори.
Тога слезе Костадин от коня,
му я зеде гла'а Коруно'а,
си я върза в една бела риза,
я обеси зад себе на коня.
Си се врати при своята сестра:
- Айде, сестро, дома да одиме!
Що ми рече, сестро, я погодиф,
и я можеф, и господ поможи,
я донесоф гла'а Коруно'а.
Отидо'а при нивната майка
и йе викна сина Костадина:
- На ти, майко, вода леко'ита! -
И йе фърли гла'а Коруно'а.
- Да се любиш, как си се любила!
Ти го бараш, я ти го донесоф,
ако пойдоф в гора без оружье.
Търгна сабя, майка си пресече;
не йе однесе в църков да закопат,
тук йе фарли по бела Дунава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.