9. * * *

Български народни песни

Шетал Марко низ гора зелена,
що ми шетал три дни и три нокя,
не можит вода да ми найдит,
ни да пиет, ни да се измиет,
ни за себе, ни за бърза коня.
Па говори Марко Кралевике:
- Варай, горо, горо Димна горо!
Камо ти вода да се напиам,
немаш да пиам, ни да се измиам.
Да би ми те ветар изсушило!
Димна гора Маркойе говореше:
- Ай ти Марко, ай ти добар юнак!
Немой кълни гора Димна гора,
току кълни стара самовила,
що собрала седумдесет кла'енци;
да изнесла на връф на планина,
да прода'ат еден барак вода,
еден барак за църните очи.
Марко ли си с коня говореше:
- Ай ти коню, мое мило добро!
Али можеш ти да ме изнесиш,
да отепам стара самовила,
да разтурам седумдесет кла'енци?
Коня Марку ли му говореше:
- Подстегни ме с дванайсет колани,
двата ние да се обидиме.
И му стегна дванайсет колани,
и г' изнесе на връф на планина,
да отепа стара самовила
и разтури седумдесет кладенци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.