89. НИКОЛА, БОГДАН И АНГЕЛИНА

Български народни песни

Пилци пищат, пилци гарванови,
дали съ пилци, или човеци?
Ни съ пилци, ни човеци,
ами съ били седумдесет роба,
поробил ги млад Никола
и ги запрял у темни завници.
Ка повикат седумдесет роба,
та се чуе до синьото небо,
че н' имале кой да ги оттърве.
'Сичките роби пуснали,
само Богдана оставили,
че има булче хубаво
и става млада кралица.
Кога Богдан викаше,
до небо се чуваше:
- Нема ли негде некои
тука на врата да дойде!
Че имам книшка да пиша,
до моята булка Ангелина.
Де го зачу сиво гълапче,
па на вратата отиде,
десно си крило подаде.
Богдан на крило написа.
Фръкна голапче, отиде
на Богданови равни дворови,
с крилата си трептеше,
со очи долу гледаше;
Ангелина дворове метеше,
и лична песен пе'еше.
Паднало писамце от крилце,
Ангелина го погледа
и на перцето писано:
"Богдан е в темни завници.]
Скоро милата заорли
и надвор си думаше:
- Ние като ядем и пием,
батьо ти в какви е мъки!
Я земи скоро бръснача,
руса ми коса обръсни,
я ща самичка да ида,
млад Богдан я да пусна.
Девер и коса обръсна;
къдар и перчан остави,
дълга си коса уплети,
на конче ситни подвърски;
като си конче престегна,
рошав си кожух наметна,
юнашки калпак наложи,
като съ на конче покачи,
младо деверче питаше:
- Мязам на царски делия?
- Не мязаш на царски делия,
но на булка Ангелина.
Та ка се арапски узъби,
обърна очи в белина,
обърна уста към небо,
тога и девер думаше:
- Сега си като делия.
А тя на конче извика,
мъгри, прахове подигна.
Като е виде делия,
черноморската войвода,
от чардака си извика:
- Скоро вратите заключете,
ето че иде делия,
на конь подкови ще иска,
до триста маджар жълтици.
Та си на врата отиде,
като вратата поритна,
на сред двора зафърли,
та си от конче думаше:
- Чул ли си, разбрал ли си,
Минка рожба родила,
родила и продумала,
по света роби пуснаха,
ами ти роби що държиш?
Тога от конче посегна,
че му окото изводи.
Войвода ясно извика:
- Тичайте, роби пуснете,
че ми окото извади
и на другото посяга.
Како робите пуснаха,
Ангела ги наред гледаше;
като Богдан премина,
та го с кончето одели,
с златен го топуз биеше
и полека го слагаше,
та на Богдана думаше:
- Върви, Богдане ступане.
Два къдалака минали,
и двата на кон седели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.