Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

88. БОЛЕН ДОЙЧИН

Български народни песни

Попаднала църна арапина,
попаднала солунско ливагье,
ми удрила белана чадара;
таин сакат от Солуна града,
'леб им сакат по две фурни 'леба,
и им сакат крава яло'ица,
и им сакат по бочка ракиа,
и им сакат по две бочки вино;
на ден сакат п' 'уба'а не'еста,
на нокь любит п' една малка мома,
ми 'и любит и ми'и загубвит.
'Сите ми се редум изреди'е,
ред падна на млада Ангелина.
Дворье метит Ангелина млада,
дворье метит градум сълдзи ронит,
со сълдзи ми дворье завадила.
Я догледа Болена Дойчина:
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Що те тебе нужба дотерало,
дворье метиш, градум сълдзи рониш?
Али ти се, сестро, злодеало,
рамни дворье, сестро, метеещи?
Мене болно, сестро, гледаещи?
Рани, больки, сестро, вързеещи,
и понади мене готвеещи?
- Ай ти тебе брате, Болен Дойчин!
Та не ми се мене злодеало,
рамни дворье, брате, метеещи,
Мене болно, брате, гледаещи,
Рани, больки, брате, вързеещи,
и понади тебе готвеещи;
туку ми се, брате, злодеало,
попаднала църна арапина,
попаднала под града Солуна
под Солуна, солунски ливагье,
ми удрила белана чадара;
и ми собра старци и попо'и,
на ден сакат по две фурни лебец,
и им сакат крава яло'ица,
и им сакат по бочка ракиа,
и им сакат по две бочки вино;
на ден сакат п' 'уба'а не'еста,
на нок сакат п' една малка мома,
ми 'и любит и ми'и загубвит.
'Сите ми се редум изреди'е,
ред ми падна, мене ке ме земет.
И говорит Болена Дойчина:
- Ай ти тебе, сестро Ангелино!
Аль то'а те тебе брига нашло?
Ево имам за девет години,
къде лежам болно на постеля;
ай отвори шарена ковчега,
да изва'иш триста лакти платно,
триста лакти платно бамбакерно,
да извързиш рани от анджари;
и земай ми моя остра сабя;
ево имат за девет години,
сабя в ръка не ми йе фатена,
веке ми йе сабя ъргьосана,
да я носиш Умера бичакчиа,
да ми острит сабя вересиа,
ако станам, скъпо ке му платам,
ак' не станам, алал да ми чинит.
И ми стана млада Ангелина,
и ми зеде сабя ъргьосана,
ми отиде дури у Умера:
- Ай ти тебе, Умера бичакчиа,
ме допратил Болена Дойчина
да му остриш сабя вересиа,
ако станит, скъпо ке ти платит,
ак' не станит, алал да му чиниш.
Тог' говорит Умер бичакчиа:
- Ай ти тебе, млада Ангелино!
Ак' ми даваш твойте църни очи,
да ти острам сабя Дойчино'а.
Се поврати млада Ангелина,
назад плачеещи, пищеещи;
од далеку Ангелина викат:
- Ай ти тебе, Болена Дойчина!
Не ми острит Умар бичакчиа,
не ми острит сабя вересиа,
той ми сакат мойве църни очи.
Йе говорит Болена Дойчина:
- Остай сабя, сестро Ангелино,
остай сабя на бела постеля
и влези ми в темни конушници
да изва'иш моя бърза коня;
носи я у Митре Поморянче
налбантина, верна побратима,
да ми коит коня вересиа;
ако станам, скъпо ке му платам,
кя му планам жълтици дукади.
И ми стана млада Ангелина,
и ми влезе в темни конушници
ми изва'иш негва бърза коня;
я однес' у Митре Поморянче
налбантина, верна побратима,
да ми коит коня вересиа:
- Так ти бога, Митре Поморянче!
Ако станит Болена Дойчина,
кя ти платит коня за коенье.
И йе велит Митре Поморянче:
- Ай ти тебе, млада Ангелино!
Ако да'аш твое бело лице,
твое лице како йесно сънце,
твойте вежи как' морски пия'йци,
твойте очи како църно грозье!
И ми викна млада Ангелина,
кършит ръце от бели колена,
сълдзи ронит по бели образи,
од образи шарени пазу'и,
од пазу'и шарени скутеи,
од скутеи по земя сурова.
Си поводи коня Дойчино'а,
люто кълнит млада Ангелина:
- Бог те убил, Митре Поморянче!
Защ' не не търгна сабя да м' загубиш,
туку мене ти ме пострамоти!
И си търгна дома си отиде
и ми кажвит брату си Дойчену:
- Ай ти тебе, Болена Дойчина!
Що ми стори голема страмота
со твоята верна побратима,
що ядефте, брате, що пиефте,
що одефте в гори на лоенье;
кога рекоф за твоята кона,
да я коит, брате, вересиа,
Що ми рече Митре Поморянче:
"Ако да'иш твое бело лице,
кя ти коям коня вересиа.
И се фърли Болена Дойчина,
и се фърли на нога юначка:
- Ай те тебе, сестро Ангелино!
Страф да немаш, сестро, страм да немаш!
Ай да земиш студено оружье,
да го да'иш Плетикосе Павле,
да ми миет студено оружье.
И ми стана млада Ангелина,
и ми зеде студено оруье:
- Ай ти тебе, Плетикосе Павле:
ме допущи Болена Дойчина,
да ми миеш студено оружье.
- Ай те тебе, сестро Ангелино!
Чуму ти йе студено оружье,
лель йе болен Болена Дойчина!
- Попаднала църна арапина,
под Солуна, солунски ливагье,
ми удрил белана чадара;
и ми викат старци и попо'и,
таин ми сакат по две фурни леб,
и ми сакат крава яло'ица,
и ми сакат по бочка ракиа,
и ми сакат по две бочки вино;
на ден сакат по млада не'еста,
на нок сакат п' една малка мома,
и ми 'и любит, и ми'и загубвит,
ред ми падна, мене ке ме земат.
Тога велит Плетикоса Павле:
- Ай те тебе, млада Ангелино!
Аль ми даваш твоя тонка става;
става имаш како морска търска;
да ти миам студено оружье.
Та си зеде студено оружье,
си отиде во рамни дворо'и:
- Ай ти брате, Болена Дойчина!
Не си имал верни побратими,
туку биле турци неверници!
Ми посака моя тънка става.
- Ай те тебе, сестро Ангелино!
Убило 'и мойте побратими,
убило 'и яденье и пиенье!
Отпущи го платно бамбаркено,
да извързиш рани от анджари.
Го извърза млада Ангелина,
му извърза рани от анджари
и му даде студено оружье.
Той опаса свилена пояса,
ми нареди студено оружье.
ми я зеде сабя ъргьосана
и ми явна коня некоена;
пра'у одит под града Солуна,
пра'у одит на бела чадара;
и ми слезе от бързего коня,
ми изваде сабя дипленица,
ми загуби църна арапина
и со него жълта евреина.
И си явна своя бърза коня,
гла'а кладе на коня пред себе,
и ми вървит во стреде Солуна.
Що го виде, 'се ми се зачуди:
- Що ке бидит ова чудно чудо!
Овой юнак как суво древо,
лице имат, како восок прецеден,
що ми стори голема унера!
Юнак било, юнак ке да бидит!
Не му требват църкви манастири,
да'и пра'ит, добро да им чинит!
Ми помина по стреде чаршии
и пойде при Умер бичакчиа:
- Ай ти тебе, Умер бичакчиа!
Ти не остриш сабя вересиа,
що йе сакаш на моята сетра,
що йе сакаш нейдзините очи?
И ми търгна сабя дипленица,
му я зеде него'ата глава.
И пойде при Митре Поморянче:
- Ай ти тебе, Митре Поморянче,
Поморянче, верна побратима,
що те имаф кой мой църни очи,
що йе ова голема страмота,
що ми стори на моята сестра!
И му зеде него'ата глава.
И пойде при Плетикоса Павле,
му я зеде и него'а глава.
Дома одит, от далеку викат:
- Отвори ми, сестро Ангелино!
отвори ми наши вити порти,
постели ми шарена ода'а
и барай ми свещи и ламбади,
донеси ми попой законици,
що сакаше, сестро, 'се ти свършиф,
кя се делит душа от снъгава.
Да не жаляш, сестро, да не плачиш,
тук' да земиш свирци, дабоани,
та да сториш голема донамба.
И ми стана сестра Ангелина,
ми отвори нивни вити порти
уплашена, мошне устрашена;
кога виде гла'а от арапа,
го прегърна млада Ангелина,
го однесе в шарена ода'а.
Колку легна на мека постеля,
търгна душа Болена Дойчина;
дури сестра му запали свеща,
даде душа Болена Дойчина.
Се собра'е старци и попо'и,
ми кладо'е свирци дабоани,
що ми би'е три дни и три нокье.

 


Струга.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.